— Дайте ми Каргил.
Гласът на старши лейтенанта звучеше раздразнено. Блейн прекъсваше вечерята им, което го изпълни със задоволство.
— Ела на мостика, Джак. Трябва да се размърдаме. Нужен ми е възможно най-кратък курс до Бриджит. Ще можеш да напълниш резервоарите, но се налага да побързаме.
— Слушам. На пътниците няма да им хареса.
— Заеб… Хм, моите уважения към пътниците, само че положението е извънредно. Жалко за вечерята ви, Джак, но прати гостите на хидравличните легла и да потегляме. Чакам те на мостика след минута.
— Слушам. — Интеркомът замлъкна за миг, после се разнесе гласът на Стейли:
— Внимание, внимание, готови за продължително ускорение над две гравитации. Командирите на отделения да докладват готовността за ускорение.
— Добре — каза Блейн и се обърна към Уитбред. — Вкарайте проклетия вектор в компютъра, за да видим откъде идва онова тяло. — Усети, че се поти, и се помъчи да се успокои. Извънземни? Мили Боже, какво откритие! Да командваш първия кораб, установил контакт с извънземни… — Просто да видим откъде идва, нали?
Юнкерът се приближи до входящия пулт до бюрото на Блейн. Екранът проблесна и по него заплуваха цифри.
— Уитбред, аз не съм математик! Покажи ми карта!
— Извинете, господин капитан. — Младежът отново заработи с клавиатурата. Дисплеят почерня и се покри с пъстри точки и линии. С големи кръгове бяха обозначени звезди, скоростните вектори бяха тънки зелени линии, ускорителните вектори бяха светлосини, проектираните курсове бяха тъмночервени криви. Дългата зелена линия…
Блейн не повярва на очите си.
— От Сламката? Хм, мътните ме взели! От Сламката, в нормалното пространство. — До звездата, от която пристигаше обектът, нямаше известни маршрути. Тя самотно блещукаше в космоса, жълта точица край супергиганта Окото на Мърчисън. Род си представи разумни октопоиди.
Ами ако бяха враждебно настроени? Ами ако се наложеше да се сражават с извънземен кораб? „Мак“ се нуждаеше от още поправки. Поправки, които бяха отложили, защото трябваше да се свърши в орбита или в планетарен док, а сега трябваше да се справят в движение при ускорение от над две гравитации. Но щяха да се справят.
5. Божието лице
Блейн бързо отиде на мостика, настани се на командния пулт и закопча предпазните колани. После протегна ръка към интеркома. Сепнатият юнкер Уитбред го погледна от екрана на капитанската каюта.
— Прочетете ми го — изръмжа Блейн.
— Моля, господин капитан?
— Отворили сте устава на раздела за контакт с извънземни, нали? Прочетете ми го. — Подобно на повечето кадети, много отдавна и той го беше преглеждал от любопитство.
— Слушам. — Изражението на юнкера показваше, че се чуди дали Блейн не е прочел мислите му; после реши, че очевидно всеки капитан владее това изкуство. Този ден щеше да положи началото на много легенди. — Глава четири хиляди и петстотин: „Първи контакт с нечовешки разумни същества. Бележка: Разумни същества са създания, които използват оръдия на труда и общуват помежду си. Офицерите трябва да прилагат тази дефиниция със съответната предпазливост. Например кошерните плъхове на Макасар използват оръдия и общуват помежду си, за да поддържат гнездата си, но не са разумни.
Параграф първи: При среща с нечовешки разумни същества офицерите съобщават за съществуването на извънземните в най-близкия щаб на флота. Всички други задачи се смятат за второстепенни.
Параграф втори: След изпълнението на описаната в параграф първи задача офицерите се опитват да установят контакт с извънземните, като имат предвид, че не им се позволява да излагат на риск поверения им личен състав и техника, освен ако не им бъде наредено от висшестоящо началство. Макар че не бива да предприемат враждебни действия, офицерите трябва да смятат нечовешките разумни същества за вражески настроени.
Параграф трети…“
Последното предупреждение за началото на ускоряването накара Уитбред да замълчи. Блейн кимна на юнкера и се отпусна назад. И без това едва ли щеше да има полза от устава. Той се отнасяше най-вече за случаен контакт, а местното командване на флота отлично знаеше, че „Макартър“ се отправя да пресрещне извънземен кораб.
Гравитацията започна да се повишава — бавно, за да могат да се приспособят — и след около минута достигна 3 g. Ускорението беше неприятно, но не и убийствено. Не и за младеж. Бери щеше да го понесе тежко, но ако останеше на ускорителното си легло, нямаше да има проблем.