Техниците от горивната станция се втурнаха да заредят резервоарните комплекси на кораба с дестилиран течен водород, получен чрез електролиза от мекия лед на Бриджит. В същото време Синклер изведе хората си навън, за да се възползват от ниската гравитация на повърхността. Боцманите крещяха на доставчиците и събираха всички резервни части в базата.
— Командир Френци иска разрешение да се качи на борда, господин капитан — съобщи вахтеният офицер.
Род сбърчи лице.
— Пусни го. — И се завъртя към Сали Фаулър, която седеше на мястото на дежурния юнкер. — Не можеш ли да разбереш, че ще се движим с висока гравитация през целия път до обекта? Знаеш какво означава това. А и мисията е опасна!
— Имаш заповед да ме откараш на Нова Шотландия — изсумтя тя. — Не са ти нареждали да ме оставиш на тази луна.
— Заповедта беше прекалено обща. Ако Цилер знаеше, че ще се наложи да влезем в сражение, изобщо нямаше да те прати с нас. Аз съм капитан на този кораб и решението зависи от мен. Няма да взема със себе си племенницата на сенатор Фаулър, когато вероятно ни предстои битка.
— Уф. — Сали се замисли за миг. Директният подход не бе успял. — Род, изслушай ме, моля те. За теб това е невероятно приключение, нали? А как мислиш се чувствам аз? Независимо дали са извънземни, или изгубили се заселници, които търсят Империята, това е в моята област. За това съм учила и на борда няма друг антрополог. Имаш нужда от мен.
— Можем да минем и без антрополог. Прекалено е опасно.
— Но позволяваш на господин Бери да остане на кораба.
— Това е съвсем друг въпрос. Адмиралтейството ми заповяда да не му позволявам да слиза от борда. Нямам възможност за избор, но що се отнася до теб и прислужниците ти…
— Ако се страхуваш за Адам и Ани, ще ги оставим тук. И без това няма да понесат ускорението. Но аз мога да понеса всичко, което понасяш ти, капитан Родерик Блейн. Видях те след хиперпространствения скок. Беше замаян, оглеждаше се, без да виждаш нищо, не знаеше какво да правиш, а аз успях да напусна каютата си и да дойда на мостика! Така че не ми обяснявай колко съм безпомощна! Или ще ми позволиш да остана, или…
— Или какво?
— Нищо, разбира се. Зная, че не мога да те заплашвам. Моля те, Род. — Тя опита всичко. Накрая затрепка с мигли и това вече бе прекалено много, защото Род избухна в смях.
— Командир Френци, господин капитан — съобщи часовият, който пазеше пред мостика.
— Влизай, Ромео, влизай — каза Блейн. Френци беше на трийсет и пет, повече от десет години по-голям от него. Род бе служил под негово командване три месеца и не си спомняше по-неприятен период от живота си. Командирът беше добър администратор, но ужасен флотски офицер.
Издал брадичка напред, Френци се огледа и каза:
— Здрасти, Блейн. Къде е капитан Цилер?
— На Ново Чикаго — любезно отвърна Род. — Сега аз съм капитан на „Макартър“. — И се завъртя така, че командирът да види четирите нашивки на ръкава му.
Бръчките на лицето на Френци станаха по-дълбоки и той стисна устни.
— Поздравления. — Продължителна пауза. — Господин капитан.
— Благодаря, Ромео. Самият аз още не съм свикнал.
— Е, ще ида да кажа на хората да не бързат с презареждането, а? — каза Френци и понечи да излезе.
— Какво означава това, по дяволите? Случаят е извънреден. Искаш ли да ти покажа съобщението?
— Прочетох го. Препредадоха го през моята станция, Блейн… хм, господин капитан. Но от него става ясно, че според адмирал Кранстън, Цилер все още е капитан на „Макартър“. Моите уважения, господин капитан, но струва ми се, той нямаше да прати „Макартър“ да пресрещне извънземните, ако знаеше, че капитан е… млад офицер, който за първи път командва кораб. Така стоят нещата, господин капитан.
— Аз също прочетох съобщението, господин командир, и то беше адресирано до „Макартър“, не до Цилер — каза Сали, преди Блейн да успее да отговори. — И в него ясно е посочено, че корабът незабавно трябва да бъде презареден…
Френци я изгледа студено.
— Смятам, че „Лермонтов“ ще може да пресрещне обекта. А сега ме извинете, господин капитан, трябва да се върна на поста си. — Той отново хвърли гневен поглед към Сали. — Не знаех, че използват за юнкери цивилни жени.
— Случайно съм племенница на сенатор Фаулър и се намирам на борда на този кораб по заповед на Адмиралтейството, господин командир — строго отвърна тя. — Удивена съм от лошите ви обноски. Семейството ми не е свикнало с такова отношение и съм убедена, че приятелите ми в двора ще бъдат шокирани, че имперски офицер се е държал толкова грубо.