Карим махна с ръка в знак на протест. Изглеждаше по-скоро наранен, отколкото ядосан, като че ли за пръв път някой устояваше на очарованието му. Погледна умолително към Жозефин.
– Мадам Муска...
Тя поклати глава.
– Някога познавах мъж като вас – рече. – Но Виан отдавна ми показа, че не е нужно да бягам, за да контролирам живота си. Вече и Алиса го знае. Тя има приятели, които са загрижени за нея. Вече нито вие, нито някой друг мъж ще ѝ нарежда какво да прави.
Карим се озърна, търсейки подкрепа, но не намери.
– Ще предам поздравите ви на майка си – обади се Люк.
Карим се обърна и се запъти към вратата, като метна един последен опасен поглед към Анук, Розет и мен.
– Внимавайте, това е война – предупреди той. – Да не попаднете под кръстосан огън.
Девета глава
Четвъртък, 26 август
Слънцето беше ниско. Скоро щеше да залезе. Почти беше време да изпратим Мая до дома ѝ. Бях обещала да занеса и сладкиш, както и да заведа Алиса да види дядо си. Сбогувахме се с останалите. Алиса отново си върза хиджаба.Докато се разделяхме с другите, забелязах как Анук и Жано се споглеждат – имаше нещо ярко в цветовете им, обещание за бъдещи тайни. Приготвихме кутия с шоколадови бонбони и току-що изпечения сладкиш и се запътихме към къщата на семейство Ал-Джерба.
Алиса мълча по целия път. Анук също мълчеше и проверяваше мобилния си телефон за съобщения. Мая и Розет припкаха отпред и играеха някаква шумна игра, в която имената Бам и Лиско се повтаряха често-често. Виждах Бам съвсем ясно – подскачаше постоянно по застлания с обли камъни булевард, – обаче въпросният Лиско още не се беше появил. Вероятно Мая го виждаше. Запитах се дали е видим и за Розет.
Пристигнахме в къщата със зелените капаци и аз почуках. Отвори ни майката на Мая. Беше с жълт хиджаб, джинси и копринена туника. Красивото ѝ лице грейна, като ни видя.
– Виан носи сладкиши – радостно избъбри Мая. – Заедно ги направихме. Аз помагах!
Ясмина се усмихна.
– Радвам се, че всички сте тук. Тъкмо приготвях вечерята. Влизайте! – Каза нещо бързо само на Алиса, която кимна и тръгна нагоре по стълбите. – Моля, заповядайте, ще направя чай. Майка ми и сестра ми са тук.
Последвахме я в предната стая, където Фатима и Захра седяха заедно с Оми върху възглавнички на пода. Захра беше загърната с кафява джелаба и носеше обичайния си хиджаб. Фатима шиеше. Когато влязохме, Оми вдигна поглед с толкова различно изражение от обичайната си съсредоточена палавост, че изведнъж се усъмних дали старият Махджуби не е починал.
– Какво има? – попитах.
– Надявах се Дуа да е с вас – сви рамене Оми.
– Не е, съжалявам – поклатих глава.
– Майка ѝ я е отвела – додаде Фатима. – Карим е съсипан.
– Така ли? – попитах. – Нямах представа, че са толкова близки.
Не споменах посещението на Карим в къщата на Арманд, но Захра явно беше усетила нещо в тона ми, защото ме изгледа изпитателно. Фатима не забеляза, а обясни:
– Карим е всеотдаен към Дуа.
Оми изсумтя презрително.
– Затова не ѝ говори и дори не я поглежда, ако се случи в стаята. – Изгледа предизвикателно Фатима. – Теб може и да те върти на пръста си, но тази жена не е, каквато се представя.
– Оми, моля те – намеси се Захра. – Стига клюки.
Оми не ѝ обърна внимание.
– Знам ги аз тези работи. Може и да съм стара, но не съм сляпа. Казвам ви, че тази жена е първата съпруга на Карим, а Дуа е тяхна дъщеря.
Побързах да се намеся:
– Донесох ви нещо да се почерпите. Направих сладкиш с праскови. Надявам се да го опитате, когато може.
– Аз веднага ще го опитам – заяви Оми.
– Оми, моля те...
Поднесох ѝ кутията. Тя надникна вътре.
– Значи това е твоето вълшебство, Виан – отбеляза Оми.
– Ухае като поляните с цветя в джаннат. – Усмихна се на Розет с костенурчата си усмивка. – И ти ли помогна да изпечете сладкиша, малката?
– Всички помагахме – обади се Анук. – Аз правя шоколад от петгодишна.
Усмивката на Оми стана още по-широка.
– Е, ако и това не накара стареца да слезе...
– Ще дойде – оповести Мая. – Помолих моя джин да излекува дядо.
– Така ли? – изненада се Оми. – Значи си имаш джин?
Мая кимна оживено.
– Обеща да ми изпълни три желания.
– Розет си има въображаем приятел – намесих се. – Мисля, че и Мая иска същото.