Прегърнах я и притиснах лицето си към косата ѝ.
– Всичко ще се оправи, Анук. Всичко ще се оправи.
Значи затова Анук е толкова раздразнителна и неспокойна през последните няколко дни – изобщо не е заради Жано, а заради приятеля ѝ Жан-Лу Рембо...
– Не го знаеш. Няма как да си сигурна.
Имаш право, Анук. Това са само думи. Най-евтините вълшебни думи, просто свирукане покрай гробище. Но понякога разполагаме само с думи, и пак понякога привиденията се плашат от тях. Не всеки път, само понякога...
Точно в този момент се случи нещо. Розет, която си играеше в пресечката с Мая, внезапно нададе изненадан възглас. Вдигнах поглед и под моста забелязах неочаквано раздвижване. Възможно ли беше наистина да е къща лодка?
Хукнахме към моста. Наистина беше лодка. Не, не лодката на Инес Бенчарки, а малка тъмнозелена речна лодка, кривият ѝ комин кашляше пушек, на палубата имаше гърнета с цветя. А от моста видяхме още две лодки – една жълта, другата черна, вече закотвени до брега.
Розет и Мая изприпкаха да погледнат.
Анук се обърна към мен, отново грейнала обнадеждено.
– Знаеш какво означава това, нали?
Речните плъхове се бяха върнали.
Първа глава
Петък, 27 август
Речните плъхове. Същинско нашествие от речни плъхове, закотвили лодките си на стария пристан, тесни дървени речни лодки, каквито вече не можеш да видиш, някои боядисани в ярки цветове, други сивкави като стари изкорубени каруци с малките си ламаринени коминчета и покриви от вълниста ламарина. На обяд в задната част на Ле Маро вече имаше десетина. Виждаха се от къщата на Арманд, която гледаше към реката, а когато се мръкна, светлинките им заблещукаха по Тан и започна да се чува как готвят, как се поздравяват и как малката плаваща общност се кани да се установи на лагер за през нощта.
Анук е убедена, че това е знак. Не е сигурна за какво, но според нея завръщането на речните плъхове означава промяна на вятъра.
Е, Анук, може и да си права. Вятърът се укроти. Небето е ясно. Семействата по булевард "Де Маро" се приготвят да прекратят поста на седемнайсетия ден от Рамазана. Над нас има река от звезди, булевардът е целият осветен и съзвездие от лодки е пръснато върху спящата Тан.
Тази вечер поне сме сами. Алиса си е у дома и къщата отново е нормално голяма. Но Розет, която обича лодките, искаше да отидем да ги видим, а Анук искаше да си провери съобщенията, ала, естествено, нямаше сигнал.
Признавам, зарадвах се, че излязоха. Твърде много хора, твърде много за вършене, твърде много тревоги. Само половин час насаме, казах си, и ще си възвърна ясния поглед. Приготвих си чаша горещ шоколад и излязох в градината. Въздухът още беше прохладен след дългия дъжд, а мирисът на мокра пръст и на лавандула тъкмо започваше да се разбужда отново. В краката ми бяха улиците на Ле Маро. Над мен – звездите.
Затворих очи. Нощните шумове плавно се спуснаха: цвърченето на щурците, църковната камбана, скърцането на старата къща, която се намества във влажната пръст като изморена старица на стола си. Панделка музика – може би флейта – трептеше над Ле Маро. Когато речните плъхове пристигнаха преди осем години, аз подготвях първия си празник на шоколада. Анук беше на шест. Рижия беше непознат. Арманд все още беше жива. Сега, докато слушам музиката, почти мога да повярвам, че нищо не се е променило. Почти съм в състояние да повярвам, че самата аз не съм се променила.
Всичко се завръща, твърдеше Арманд. Реката накрая връща всичко. Скъпата Арманд. Само да можеше. Само да можеше да бъде с мен сега. Ако можех да ти кажа... тайните, които знам...
Всеки се доверява някому. Голяма част от привлекателността на Католическата църква несъмнено се крие в изповедта и в обещанието за изкупление. Рейно приемаше изповеди всеки ден, без изключение. Сега отец Анри има това задължение, но изповедта се приема веднъж седмично и е предвидена така, че да съвпада със службите. Някои от възрастните хора тъгуват за Рейно. Хора като Анриет Муасон и Шарл Леви, които иначе почти не си говорят. За тях той е повече от свещеник, той е приятел и довереник. Старият Махджуби е същото нещо за хората от Ле Маро, а вероятно по своему аз бях нещо подобно, докато въртях магазина за шоколад. Но към кого да се обърнем ние, когато имаме нужда да се изповядаме? Кой ще изслуша мен?