– Рейно ли имаш предвид? – попитах. – Той тук ли е?
Соня обаче се взираше в Инес с напрегнато и любопитно изражение. За пръв път я виждах без воала и приликата ѝ с Алиса ме порази. И двете имаха дребни и деликатни черти, големи изразителни очи, златна обичка на ноздрата. Но Алиса беше ведра и ярка, Соня изглеждаше безцветна и унила. Под очите ѝ има тъмни кръгове, устата ѝ е между скобите на две печални бръчки.
– Защо замина? – попита. – След като си възнамерявала да се върнеш, защо изобщо замина?
– Ти не разбираш – вдигна рамене Инес.
– А очакваше ли да разбирам? – попита Соня. – С Карим си живеехме добре, преди ти да дойдеш и да развалиш всичко. Ако ни оставиш на мира, може би двамата ще имаме шанс...
Инес се изсмя рязко.
– Това ли си мислиш? Че ще имате шанс?
Соня бавно поклати глава.
– Мисля, че ти си зла жена – отсече тя. – Никога няма да го освободиш. Омагьосала си го по някакъв начин и той не може да бъде на никой друг. Преструваш се на скромна и чиста, но всички знаят каква си всъщност. И ако си мислиш, че още има човек, който вярва, че си му сестра... – Соня замълча, задъхана и цялата разтреперана. Лицето ѝ беше по-бледо от всякога.
Инес посочи към възглавниците на пода.
– Седни – нареди ѝ тя сухо. – Цялата тази драма вреди на бебето.
Соня мълчаливо се подчини. Очите ѝ пареха и бяха болезнено сухи. В този момент изглеждаше толкова млада, по-млада дори от Алиса, затова ми беше трудно да повярвам, че е бременна.
После Инес се обърна към нас, останалите. Говореше напрегнато и остро. Проверих цветовете ѝ – под покривалото нямаше и следа от напрегнатост или отчаяние. Всъщност ми се стори едва ли не надменна, спокойна като жена, отказала се от всякаква надежда за изкупление.
– Е, всички смятат, че ги лъжа. Бъдете спокойни, не съм ничия уличница.
– Знаех си! – възкликна Оми. – Ти си му жена, нали?
– Не, не съм – поклати глава Инес.
– Не ти вярвам – обади се Соня. – Тогава защо се измъква нощем тайно да идва при теб, когато мисли, че спя? Защо е като луд, откакто ти замина?
Инес изпусна дълга въздишка.
– Мислех, че ще можем да избегнем всичко това. Мислех, че лъжите между мен и Карим най-сетне ще бъдат погребани и забравени. Веднъж опитах да те предупредя за него, както опитах да предупредя и сестра ти. Но войната между мен и Карим взе прекалено много жертви. Не мога да продължавам да мълча. Съжалявам, ако така ще причиня болка, но никога не съм го искала.
– Не разбирам – слиса се Соня.
– Да, допускам, че не разбираш. – Инес приседна до нея и ни покани. – Разполагайте се. Сигурно ще се позабавим.
Насядахме по възглавничките. Оми извади от джоба си една кокосова сладка.
– След като ще слушам всичко това, трябва да се подкрепя.
Инес повдигна вежди.
– Старият Махджуби би казал, че си яхнала магарето на дявола.
– Магарето на дявола или овцата на Шейтан. Давай, разказвай!
Над булото замъглените очи се присвиха развеселено.
– Добре. Ще ви кажа коя съм. Но най-напред ще ви кажа коя не съм. Не съм сестра на Карим. Не съм му и любовница, не съм му съпруга. Алхамдуллила, аз съм му майка.
Седма глава
Събота, 28 август, 10,25 ч.
За кратко стаята притихна. После се разнесе канонада от въпроси, възклицания, опровержения. Негова майка? Това беше нелепо. А дори да беше вярно, защо Инес ще го крие? Защо ще предизвиква подозрения, след като би могла да се ползва с уважение, да бъде приета...
Когато въпросите най-сетне утихнаха, Инес заразказва. Говореше френски със силен акцент и много официално, с мъчително точния изказ на човек, усвоил езика от много стар учебник. Красивите ѝ очи бяха безизразни, гласът ѝ беше сух като есенни листа.
– Родих Карим шестнайсетгодишна. Семейството ми беше бедно. Живеехме във ферма в провинцията: родителите ми, тримата ми братя, двете ми сестри и аз. Когато станах на десет, нашите ме изпратиха в града да работя като прислужница. Оказах се в Агадир, в богато семейство. Имаха три деца, две момичета и един син. Отначало си помислих, че ми е провървяло. Ходех на училище. Започнах да чета. Учех математика, история и френски. Научих се да готвя и чистех къщата. – За пръв път ми се стори, че гласът ѝ потрепери. После Инес продължи: – Бях на петнайсет. Синът, Мохамед, беше на осемнайсет. Една нощ, докато спях, той влезе в стаята ми. Предупреди ме, че ако кажа на някого, ще ме уволнят. Изнасили ме. Казах на майка му. Тя ме изхвърли. Съобщих в полицията. Не им пукаше.