— Той е целял да те принуди да го направиш. Тласнал те е към действие. Знаел е, че не мога да разоблича него, без да разоблича и себе си, и е смятал да се преструва на невинен и да обвини теб...
Соня поклати глава.
– Моля те, не исках да нараня никого. Исках само да си заминеш.
– Разбира се, знам – увери я Инес. – Но дори да си бях тръгнала, Карим нямаше да е в безопасност. Знам твърде много за него. Той е искал да се отърве от мен завинаги, но преди това му е трябвала изкупителна жертва. Отначало си помислих, че ще си ти. Но макар да си сляпо влюбена в него, той знае, че не си убийца. Затова измислил по-добър план. И мосю кюрето падна право в капана му.
Рейно. Почти бях забравила за него.
– Къде е той? – попитах. – Добре ли е?
Захра се смути.
– Съжалявам, Виан, отначало и аз се хванах. И аз като всички бях сигурна, че Рейно е запалил пожара. А когато онзи ден Карим го пипнал с туба с бензин...
– Къде е той, Захра? – попитах.
– В мазето под спортната зала. Съжалявам. Трябваше да ти кажа. Но Карим беше страшно разстроен и аз си помислих...
– Разбира се, че ще е разстроен – обади се Инес. Сухият ѝ суров глас звучеше по-безизразно от всякога. – Кюрето се намесил в най-неподходящия момент. След като опитал всякакви други неща, синът ми най-накрая решил окончателно да се справи с мен. Допускал, че ако изчезна, отговорността ще падне върху Рейно. А ако изобщо откриели Рейно... – сви рамене тя. – Тан е опасна река, особено след дъжд. Може да минат седмици, преди да намерят тялото, а тогава вече ще е трудно да бъде определена причината за смъртта.
Всички се умълчахме, докато се мъчехме да проумеем какво ни говори. Карим убиец? Не може да бъде. Но въпреки това идеално пасваше.
– Синът ми вече нямаше време – обясни Инес. – Опасявал се е, че заради Дуа аз ще го разоблича. Къщата лодка ни правеше уязвими. Сигурно щеше така да подреди нещата, че в очите на всички да сме загинали при пожар. Може би се е канел да потопи лодката и да изхвърли телата ни в Тан. Но когато дошъл да осъществи плана си, се натъкнал на кюрето.
– Знам – обади се Соня. – Той ме видя. Аз му признах...
– Така ли? – развеселено попита Инес. – Е, каквото и да си му казала, си го задържала точно колкото да провали плановете на Карим. Явно Карим го е видял да наблюдава лодката. Щял е да бъде свидетел. Затова синът ми го нападнал вероятно с намерението по-късно да го използва като изкупителна жертва... Само че аз чух и видях всичко и докато Карим се разправяше с Рейно, отвързах лодката и я насочих по течението. – Инес въздъхна. – Изобщо нямах представа дали Рейно е жив. Видях го да пада. И това ми беше достатъчно. Но когато Захра ми разказа какво знае...
Сега я прекъсна Оми с дрезгавия си старчески глас и попита развеселено:
– Значи мосю кюрето през цялото време е бил в онова мазе? А, сигурно е направо бесен...
Погледнах Захра.
– Под спортната зала ли? Значи затова беше там снощи.
– Занесох му храна – кимна тя.
– Но защо изобщо го държи там? – недоумяваше Соня. –Ако Инес казва истината...
– Нужен му е жив – обясни Инес. – Ако смята да обвини свещеника за всичко, което ми се случи, няма да е добре полицията да открие, че убиецът е умрял дни преди жертвата...
– Чакал е да се върнеш – каза Соня.
– Мисля, че да – кимна Инес.
– Но Карим вече знае, че си тук – отбеляза Соня.
Настана продължително мълчание, докато новината се уталожи като прахоляк. После Инес се изправи и бързо се забради отново. Соня направи същото и след секунди всички скочихме на крака, дори Оми, която вече вадеше от джоба си поредната бадемова сладка.
Това вероятно бе четвъртият ден на Рейно в мазето на спортната зала. Знам ги тези мазета – тъмни и влажни, често се наводняват, когато вали. Само като си помисля, че е бил там през цялото време! Лоялността е много силна в Ле Маро. Приятелите на Карим никога не биха го издали. Само че спортната зала е на Саид. Дали той е знаел? Дали баща му е знаел?
Сънувах те – каза ми старият Махджуби в сряда, докато боледуваше. – Когато се опитах да направя истихара. Сънувах теб, после нея. Пази се. Стой далеч от вода.
Тогава си помислих, че говори на мен. Изпаднал в унес, той надали бе разбрал коя съм. Дали не говореше за Рейно? Както Жената в черно и аз, старият Махджуби и Франсис Рейно са като отражения един на друг. Дали старият Махджуби се е досетил каква е истината? Възможно ли е сънят му да означава нещо повече?
Единайсета глава
Събота, 28 август, 11,25 ч.