– Това е просто писмо – каза той и сви рамене. – Не е задължително да означава нещо.
Но онзи вятър духаше цял ден и цяла нощ, а ние никога не сме имали доверие на вятъра. Днес беше бурен и променлив и вълнуваше тихата Сена. Розет беше игрива, упражняваше се да скача на кея и играеше с Бам край водата. Бам е невидимият приятел на Розет – макар невинаги да е невидим. Е, поне за нас. В дни като този дори клиентите понякога го виждат как наблюдава от другата страна на моста или виси на опашката си от някое дърво. Разбира се, Розет го вижда постоянно – но пък Розет е различна.
– Това е просто писмо – повтори Рижия. – Защо не го отвориш и не се увериш?
Овалвах последните трюфели, преди да ги наредя в кутии. И бездруго е трудно шоколадът да се съхранява при подходяща температура, а на лодка, при толкова малко пространство, е най-добре човек да се придържа към простите неща. Трюфелите се правят много лесно, а какаовият прах, в който се овалват, пречи на шоколада да се напука. Съхранявам ги под тезгяха, заедно с подносите с ръждясали стари инструменти – ключове и отвертки, гайки и болтове – като живи са, човек би се заклел, че са истински, а не шоколадови.
– Минаха осем години, откакто напуснахме това място –казах, овалвайки трюфел в дланта си. – Все пак от кого е? Не разпознавам почерка.
Рижия отвори плика. Той винаги прави най-простото нещо. Винаги действа импулсивно, размишленията не го засягат.
– От Люк Клермон.
– От малкия Люк? – Спомних си онзи непохватен юноша, който заеква. Сепнато осъзнах, че Люк трябва вече да е станал мъж. Рижия разгърна писмото и зачете:
Скъпи Виан и Анук,
Мина много време. Надявам се това писмо да стигне до вас. Както знаете, когато почина, баба остави всичко на мен, включително къщата, всички пари, които имаше, и плик, който не биваше да отварям преди двадесет и първия си рожден ден. Той беше през април, а в плика намерих това. Адресирано е до вас.
Рижия замлъкна. Обърнах се и видях в ръката му плик –обикновен, бял, малко пооръфан, белязан от изминалите години и от допира на живи ръце до мъртвата страница. А там се мъдреше името ми – с тъмно синкаво мастило и написано от ръката на Арманд, скована от артрит, властна, усърдна...
– Арманд – промълвих.
Скъпата ми стара приятелка. Колко странно — колко тъжно да получа вест от теб сега. Да строша печата, станал ронлив с времето, и да отворя плика, който сигурно си облизала така, както облизваше чаената лъжичка в чашата си с шоколад – радостно, лакомо, като дете. Ти винаги предвиждаше всичко много по-рано от мен и ме караше да го видя, независимо дали ми харесва. Не съм сигурна дали искам да разбера какво пише в тази бележка от отвъдното, но знам, че въпреки това ще я прочета.
Скъпа Виан,
(гласеше писмото)
Чувам гласа ѝ. Сух като какаов прах и сладък.
Спомням си и първия телефон в Ланскене. Ура! Какво вълнение предизвика. Всички искаха да го пробват. Отрупаха епископа, в чиято къща беше телефонът, с подаръци и подкупи. Е, щом онова смятаха за чудо, представи си какво биха си помисли за това. Аз говоря с теб от отвъдното. И в случай че се чудиш, да, в рая има шоколад. Предай на мосю кюрето, че съм казала така. Виж дали се е научил да се шегува.
Спрях за момент. Седнах на едно от столчетата в кухнята.
– Добре ли си? – попита Рижия.
Кимнах. Продължих да чета.
Осем години. Много неща могат да се случат, нали? Малките момичета започват да порастват. Хората продължават напред. Собственият ми внук е на двадесет и една! Хубава възраст, добре си спомням. А ти, Виан – ти продължи ли? Мисля, че си. Не беше готова да останеш. Което не означава, че няма да го направиш някой ден – държиш ли котката вътре, тя с четири очи ще гледа да излезе. Държиш ли я навън, ще се моли да влезе. Хората не са по-различни. Сама ще се увериш, ако някога се върнеш. И защо да го правя, чувам те да питаш. Е, не твърдя, че мога да предсказвам бъдещето. Във всеки случай, не точно. Но ти направи нещо хубаво за Ланскене, макар тогава не всички да го възприеха така. Все пак времената се променят. Всички го знаем. И едно е сигурно: рано или късно Ланскене отново ще има нужда от теб. Не разчитай обаче на нашия твърдоглав свещеник да ти съобщи, когато това се случи. Затова ми направи една последна услуга. Посети Ланскене. Вземи и децата. И Рижия, ако е там. Занеси цветя на гроба на една старица. И да не са от магазина на Нарсис, а истински полски цветя. Поздрави моя внук. Изпий чаша шоколад.