– Сигурно може и така да се каже – съгласи се Жозефин.
– Какво стана с палачинките?
Възгласът, с който децата отвърнаха на въпроса, замаза неловкото положение, поне в очите на Алиса, но според мен Виан усети нещо. Тя притежава чудат афинитет към неизречените тайни, към неразказаните истории. Очите ѝ, тъмни като еспресо, са способни да раздвижат сенките в човешкото сърце.
Огледах дневната. Нещо се бе променило тук след пристигането на Виан, но не можех да определя какво. Дали се дължи на пламъка на свещите, пръснати навсякъде, или на малките червени торбички за късмет, провесени от рамката на всяка врата? Възможно ли е да е заради запалените благовония – гъстото ухание на сандалово дърво, – или заради мириса на изгорелите на слънцето листа на дърветата навън, или заради палачинките, пържени в масло, или заради пикантните наденички върху барбекюто?
– Дано да сте гладни – каза Виан Роше.
Неочаквано за мен наистина бях. Във въздуха миришеше на дъжд, затова се нахранихме вътре, но Виан приготви повечето неща навън, където пушекът лесно се разнасяше.
Имаше, разбира се, палачинки, наденички, патешко конфи, терина от гъши дроб, сладък червен лук, пържени гъби с билки и малко меко сирене, оваляно сред въглените, а също pastis gascon[11] , многозърнест хляб, хляб със анасоново семе, fouace[12], маслини, люти чушлета и фурми. За пиене имаше сайдер, вино и floс[13], плодови сокове за децата и дори чиния с остатъци за кучето, което после се сгуши до огъня и заспа, помръдвайки с опашка от време на време и ръмжейки неразбираеми сквернословия.
Навън отанът скърцаше със зъби и набираше сила, вече чувахме и как дъждът започва да барабани по стъклото. Виан сложи още дърва в огъня, Жозефин затвори вратата, а Анук запя песен, която бях чувал много-много отдавна, тъжна стара песен за вятъра и за това как той винаги взема каквото му се полага:
Момичето имаше приятен нешколуван глас и пееше с учудваща готовност, явно без капчица стеснение. Розет се присъедини с обичайното си въодушевление, а Пилу им осигури съпровод, като забарабани по масата по-скоро ентусиазирано, отколкото умело.
– Хайде, Алиса – подкани я Анук. – Присъедини се към хора.
Алиса се смути.
– Не мога да пея.
– И аз не мога – отговори Анук. – Хайде.
– Наистина не мога. Не знам как.
– Всеки може да пее – заяви Анук. – И да танцува.
– В нашата къща не могат – каза Алиса. – Вече не. Като малка пеех, и двете със Соня пеехме. Припявахме на радиото и танцувахме. Дори баба го правеше преди... – снижи глас тя. – Преди тя да дойде.
– Имаш предвид Инес Бенчарки ли? – попита Виан.
Алиса кимна.
Пак тази жена.
– Брат ѝ много я закриля – обадих се аз.
– Той не ѝ е брат – уточни Алиса. Тонът ѝ преливаше от презрение.
– Какви са си тогава? – погледнах я.
Тя сви рамене.
– Всъщност никой не знае. Някои хора твърдят, че му е жена. Други, че му е любовница. Каквато и да му е, има някаква власт над него. Преди пожара той непрекъснато ходеше в къщата ѝ.
Погледнах Виан.
– Вие знаехте ли?
– Минавало ми е през ум.
Пийнах вино.
– Как така за една седмица научавате повече за селото, отколкото аз за години?
Въпросът ми прозвуча засегнато. Може би наистина се чувствах така, защото мое задължение е да знам какво се случва в енорията. Хората идват при мен да се изповядват, а ето че в своя магазин за шоколад Виан Роше научаваше повече от мен.
Дори магрибите говорят с нея. Нищо не се беше променило за осем години. Пийнах още вино.
– Тази жена... Знаех си, че крие нещо. Изглежда толкова благочестива под покривалото, държи се така, сякаш всеки мъж на света иска тутакси да я изнасили, гледа всички високомерно, а всъщност през цялото време...
– Не сте сигурен.
– След като дори нейните хора смятат така – възразих.
– Въпреки това е само слух – не се предаде Виан Роше.
Май имаше право. Проклета да е, отче, защо все е права?
– Ами детето? – попитах.
– Дуа – каза Алиса. – Тя е прекрасно момиченце. Не знае кой е баща ѝ. Казва, че умрял, когато била още мъничка, и май наистина го вярва. Карим не се интересува от нея. Дори не говори с нея. Айша Бузана била чула, че Инес не ѝ е майка, че е откраднала Дуа като бебе, защото не можела да има свои деца. – Алиса снижи глас и продължи: – Някои хора дори говорят, че Инес изобщо не е жена, а някакъв джин, амар, който нашепва уасуас на децата и ги носи на Шейтан.
11