Качих се по стъпалата към вратичката. Още миришеше на пушек, но щетите бяха нищожни. Стаята не се беше променила, откакто Анук я обитаваше: няколко полици за книги, легълце, бюро с компютър, играчки, един-два плаката по стените с непознати за мен певци. А на пода върху възглавници седяха още деца – сред тях и Пилу – и имаше кашон, от който се чуваше боричкане и вой.
– Здравейте всички – поздравих. – Не очаквах да попадна на веселба.
Пилу се усмихна широко.
– Запознай се с Дуа – представи я той. – Вече познаваш Мая. А тези двете – присъедини ги той с жест – са Карин и Фрасоаз.
Двете деца ме изгледаха предпазливо. По-голямата, Франсоаз, изглеждаше около дванайсетгодишна. Карин беше може би на възрастта на Мая. И двете бяха с джинси и фланелки. Предположих, че са сестри.
– Какво става тук? – попитах.
– Отчаяни действия – отговори Пилу. – Пиратство.
Контрабанда...
– Престани, Пилу – скастри го Дуа. Гласът ѝ прозвуча тихо, но авторитетно. После тя ме погледна и поясни: – Понякога той се увлича.
Надникнах в кашона. Оттам ме погледнаха две черно-бели кутрета. Трябва да бяха на около пет седмици. Закръгленки, чипоноси и игриви, те се катереха едно върху друго, нетърпеливи да излязат от кутията, и ръмжаха.
– Разбирам. – Взех едното кутре, което незабавно ухапа пръста ми.
– Няма нищо, той така прави – утеши ме Пилу. – Ще го нарека Гризко.
– Чии са? – попитах.
– Ничии. Наши – отговори ми Мая тутакси.
– Значи това е тайната ви – усмихнах ѝ се аз. – Признавам, че добре я запази. – Дуа ме погледна разтревожено и аз я успокоих: – Не се тревожи, няма да ви издам.
Момичето ме погледна подозрително. Под черния хиджаб лицето ѝ беше дребничко и ъгловато. Очите ѝ бяха наистина поразителни – оградени с концентрични златисти кръгове.
– Мосю Ашрон щеше да ги удави – поясни тя. – Франсоаз и Карин ги донесоха тук. Още преди пожара. Оттогава се грижим за тях. Люк знае, защото работи тук. Но само той. А сега и вие.
– Много са сладки – обади се Мая. – И понеже вече никой не живее в къщата, на никого не му пука дали ангелите ще влязат, или не.
– Ангелите ли? — попитах.
– Така пише в Корана. Оми казва, че ако в къщата има куче, ангелите няма да влязат вътре.
– Искаш да кажеш, че няма да влезе котка – поправи я Пилу.
– Не котка – настоя Мая. – Ангелите.
– Споменахте мосю Ашрон. – Погледнах Франсоаз и Карин. – За Луи Ашрон ли става дума?
Франсоаз кимна.
– Той е баща ни. Ще се вбеси, ако разбере, че сме тук. Не харесва магриби, както не харесва и кученцата. Казва, че ако магрибите искат да останат във Франция, трябва да живеят като нас. Според него водели страната към социално-икономически срив.
Усмихнах се.
– Тогава по-добре не му казвайте. Ами майка ти, Дуа? Тя знае ли, че сте тук?
Дуа поклати глава.
– Мисли, че гледам Мая.
– А твоята майка, Мая?
– Тя пък мисли, че аз съм у тях, разбира се. – Мая погали кученцето. – Харесва ми да идвам тук. Хубаво е. Има играчки. На мен не ми дават да имам играчки.
– Така е – сериозно потвърди Пилу. – Знаеш ли, че тяхната религия забранява да имат плюшени играчки, кукли Барби и дори фигурки на екшън герои?
– Аз имам у нас – поясни Мая. – Малкото пони и принцеса на Дисни. Обаче тук не може. Мемти ме кара да ги оставям вкъщи. Освен това – извади тя нещо изпод мишницата си. Разпознах същата плетена играчка, която момичето носеше при последната ни среща – някакво същество с цвят на овесена каша и с уши, което приличаше на заек. – Това е Типо. Той ми е приятел. Оми ми го направи. – Мая се намръщи и добави: – Чичо Саид казва, че играчките са харам[14]. Чух да го казва на моя джиддо.
– Можеш ли да повярваш? — попита Пилу. – От къде на къде Бог ще се интересува от такива неща?
– Понякога е трудно да разбереш защо хората вярват в това, в което вярват.
– Но плюшените играчки?! – невярващо възкликна Пилу.
– И музиката... знаете ли, че и това е грях? И танците, и наденичката...
– Наденичката ли? – повтори Франсоаз.
– Всъщност повечето charcuterie[15] – осведомено поясни Пилу. – Но е позволено да ядеш "Харибо". Или поне мюсюлманската разновидност, което на вкус е същото, но се намира само на специални места като в Бордо например и струва по десет евро пликчето или нещо подобно.
Пилу и децата от Ланскене се спогледаха ужасено при мисълта за мюсюлманския вид "Харибо".