– Не си ли?
Тя отново се засмя.
– Тогава в кого, Алиса? – попитах. – И защо е зина?
– Нали уж виждаше разни неща! – презрително възкликна тя и толкова ми заприлича на Инес, че ме заболя. Под стегнато вързания хиджаб изглеждаше на много повече от седемнайсет години. В този момент ми се стори на трийсет и дори повече. – Мислех, че си различна от другите. Но всъщност ти нищо не виждаш. Никой нищо не вижда.
И се разплака – накъсан звук, измъчен като смеха ѝ. Понечих да я прегърна, но тя ме отблъсна.
– Моля те, Алиса – опитах отново. Този път не ме отблъсна, но тялото ѝ остана стегнато в прегръдката ми. – Моля те, кажи ми какво не е наред. Не си въобразявам, че знам всичко, но не съдя никого. Уверявам те.
Дълго време не ми отговори. Просто стояхме на дъжда, заслушани в течението на Тан и във вятъра, който брулеше листата от дърветата. После момичето си пое дълбоко въздух и впери неотклонно поглед в мен.
– Права си за едно. Наистина съм влюбена. Но не в Люк.
– В кого тогава?
Тя въздъхна.
– Не се ли досещаш? Смятах, че ти ще отгатнеш. Виждала си го. Всички са луди по него. Соня, майка ми, Захра, Инес... – нещастно се усмихна тя. – Влюбена съм в Карим Бенчарки.
Трета глава
Сряда, 25 август
Тогава тя ми разказа цялата история – говореше с кратки, ожесточени фрази. Седнахме под дърветата в края на булевард "Де Маро" и тя ми се изповяда докрай.
– Беше толкова красив. Всички бяхме влюбени в него. Когато се появи, очаквахме да е скучен учен. Баща ни непрекъснато го хвалеше, но го представяше като някакъв сухар, разбираш ли? След като Карим пристигна обаче, всички момичета започнаха да се борят за вниманието му. Виждала си го, нали?
Очи като див мед, глас като коприна.
– О, да, виждала съм го.
Тя сви рамене.
– Сестра ми беше луда по него. Много се противеше, преди да го види. Не искала да се омъжва, не можели да я заставят. Дори смяташе да избяга. Но щом го зърна, всичко се промени. Не преставаше да говори за него. Айша Бузана, Джалила Ел Марди, Рана Джаннат – всички му правеха мили очи, клюкарстваха зад гърба на Соня, твърдяха, че не била сериозна, че не била свястно мюсюлманско момиче. Дори споменаха как сме играли футбол на площада. Мама се притесни – представяш ли си какъв скандал щеше да избухне, ако той се бе отказал! Обаче Карим явно не даваше и пет пари. Сприятели се с всички. Помогна на Саид да ремонтира спортната зала и мъжете започнаха да ходят там. Имаха приятно място, където да се събират. А после се появи тя.
– Инес – вметнах.
Алиса кимна.
– Не пристигна ли заедно с Карим?
– Не – поклати глава тя. – Дойде за сватбата. Тя е единствената му роднина. И той я обича, много я закриля... –Алиса възкликна отвратено: – Уффф! Инес не сваля никаба.Дори вкъщи. Дори пред баща ми. Прави се на толкова добродетелна! Но очите ѝ са зли. Не може да не си го забелязала.
Преди време щях да ѝ отговоря, че не вярвам в съществуването на злото. Но вече си научих урока.
Замислих се за Инес Бенчарки, за презрителния поглед на издължените ѝ тъмни очи, за цветовете, които се помъчи да скрие. Ако скорпионът няма друг избор, освен да те ужили, това прави ли го зъл? Знам, че първата ни среща не мина добре. Допуснах тя да ме изненада. Сбърках, понеже бях нетърпелива, добронамерена, наивна. С две думи, държах се аматьорски. Следващия път щеше да е различно.
– Не мисля, че е зла.
– Не я познаваш – сви рамене Алиса. – Докато ръководеше училището, всички момичета се страхуваха от нея. Никога не се усмихва, никога не се смее, никога не сваля никаба.Заради нея вече много момичета се забулиха – заради нея, а и понеже Карим все повтаря, че жената с никаб е кралица...
– Явно ѝ е много предан – отбелязах.
Тя направи гримаса.
– Точно така. Предан ѝ е. Тя е единствената жена, която той обича истински. Не знам какво вижда в нея. Сигурно е много красива. Или пък е вещица, амар. Знам само, че не му е сестра.
– Откъде си сигурна? – попитах.
– Знам – увери ме Алиса. – Заради начина, по който я гледа. Или по-скоро, понеже не я гледа. В нейно присъствие той е различен. Всички са различни. Тя е като горчива капка в гозбата, която променя вкуса на всичко.
– Захра ал-Джерба я харесва – отбелязах.
– Захра иска да е на нейното място – насмешливо обясни Алиса. – Преди не беше такава: не говореше за политика, не носеше никаб. Подражава във всичко на Инес. Трябва да възстановим ценностите си, така казва. А всъщност се опитва да впечатли Карим. Не че той я забелязва.