Средно силен натиск върху каротидната артерия за по-малко от десет секунди може да накара човек да изпадне в безсъзнание. Смъртта настъпва в рамките на минута, ако натискът не престане.
Ето го и Черния отан: студен, стремителен, безмилостен. Изпълва главата ми, поглъща ме целия, помита ме в мрака.
Белият отан носи вихър.
Още две секунди... и изчезвам.
Пета глава
Сряда, 25 август
Докато излезем от къщи, стана почти обяд. Донякъде заради Розет, която след като ми помогна с трюфелите, искаше да ми помогне и да ги разнесем: крачеше пред мен с червените си гумени ботуши, цапаше във всяка локва и пееше с пълно гърло: Бам бам БАМ, бам бадда–Бам! Анук остана вкъщи с Алиса, а аз се помъчих да обуздая немирните си мисли.
Борех се с изкушението да звънна на Рижия. Нищо повече не би могъл да ми каже. Освен това, ако подозренията ми бяха верни, аз – а не Рижия или Жозефин – бях виновна за тази връзка. Майка ми беше права, не биваше да обвързвам живота си с един мъж. Изобщо нямах нужда от Рижия. Не биваше да се намесвам.
Вятърът губеше силата си. Но дъждът продължаваше да се сипе безмилостно. Днес е топъл, благ и топъл като майчино мляко. Мисля си за Инес Бенчарки, за Соня и за убеждението на Алиса, че онази жена е любовница на Карим. И аз ли съм това за Жозефин? Скорпион, вещица, отровила живота ѝ?
Знам, че трябва да си замина още днес. Трябва да се прибера у дома, докато още мога. Но не е ли прекалено късно?
Вече съм твърде обвързана с живота на Ле Маро. Не мога да изоставя Алиса, остава и проблемът с Инес Бенчарки. Освен това обещах да помогна на Рейно да спаси репутацията си. За по-малко от две седмици се забърках с половин дузина тайни: от скривалището на Дуа до факта, че Оми се тъпче със сладкиши насред Рамазан. Само че в Ланскене е така. Селото изглежда толкова безобидно с разкривените си малки къщи и ружите по стените. Но това е само примамка за нищо неподозиращите. Като росянката, която примамва мушицата със сладките си власинки, Ланскене ме привлича и ме задържа тук, създава връзки...
Когато влязох в Ланскене, Пилу ловеше риба от моста. Влад беше с него, и двамата бяха мокри до кости, но с типичното за момчетата и кучетата нехайство явно не даваха и пет пари.
– Направих шоколадови бонбони – оповестих. – Искаш ли да опиташ?
Пилу се ухили. Имаше най-очарователната усмивка, но въпреки новите неща, които научих, не мога да съзра в него Рижия. Има очите на майка си обаче и нейната неукротима енергия, но без нейната несръчност. Умно и щастливо момче, но ако подозренията ми са верни, ще се окаже, че съм откраднала баща му.
За него избирам трюфел от млечен шоколад.
– Мисля, че тези ще ти харесат най-много.
Не казах, че любимите му ще са моите блокчета с ягоди и черен пипер, защото нямам времето и продуктите да направя специален шоколад за всеки. Но всички момчета обичат най-много млечен шоколад. Той изяде бонбона с шумно одобрение под нетърпеливия поглед на Розет.
– Ау, страхотни са! – възкликна той. – Наистина ли ти си ги правила?
– Такава ми е работата – усмихнах му се. – Майка ти вкъщи ли е?
– Не знам. Май отиде да види кюрето. – Пилу се ухили на изненаданото ми изражение. – Носи му шоколадови кифли.
– Шоколадови кифли ли?
Знам, че Жозефин и Рейно почти са преодолели различията си, но дори мисълта, че старата ми приятелка носи на свещеника закуска, ми се струва озадачаваща, както и че кюрето насърчава опитите ѝ за сближаване. По-скоро Каро би направила подобно нещо – преди пожара в училището де. Но сега...
Изведнъж си дадох сметка, че не съм виждала Рейно от неделя вечер. Миналата седмица се отбиваше всеки ден да ни донесе хляб от пекарната. Допусках, че през последните три дни дъждът му е пречел да прави сутрешната си разходка. Сега си спомних какво бях прозряла, докато приготвях бонбоните – онова видение как Рейно крачи сам...
– Той добре ли е? – попитах Пилу.
– Не бива да казвам – отговори момчето.
– Какво не бива да казваш?
Пилу вдигна рамене.
– Май се е сбил. С някакви хора от Ле Маро. Дуа казва, че там има лоши хора. Хора, които го обвиняват за пожара. Както и да е, кюрето не излиза от къщи. Поне докато нещата се поуспокоят.