Ерик Симон
Пратеникът
Интересувате се от астронавтика, а не знаете историята на спящия човек от звездите? Странно — защото тогава, когато тя се случи, интересът към звездните полети започна постепенно да нараства, след като години наред бе почти замрял, и събитията около спящия човек допринесоха донякъде за това възраждане.
О, извинете — по онова време трябва да сте били още дете, а оттогава много неща се промениха. Прочетете някой път антологията на… О, не! Хрумна ми по-добра идея. Намерете време и посетете музея по история на космическите полети, сега май пак се нарича музей на звездните полети. Най-добре е да идете в средата на седмицата, преди обед.
Там е изложен един сравнително добре запазен едноместен звезден кораб. Не може да го сбъркате — това е единственият кораб в музея и при това с доста оригинална конструкция. Като го видите, ще разберете какво имам предвид. Поставен е в отделно помещение. Пазачът е възрастен мъж. Трябва да го помолите да ви запознае с кораба. Ако имате късмет, той ще ви разкаже историята на спящия човек. Не се учудвайте и не го прекъсвайте, ако забележите, че обяснението е нереално — старецът не може да говори по друг начин. И още нещо: безсмислено е да го питате, ако има много посетители — той няма да ви обясни, защото охранява кораба с трогателно усърдие.
Със същото усърдие, но малко объркано, сякаш напразно се мъчи да каже нещо друго, той дава винаги едно и също странно ОПИСАНИЕ НА КОСМИЧЕСКИЯ КОРАБ:
1. Хиперпространственият двигател
Плажът бавно се приближаваше. Дърветата стигаха до самата вода и преплетените им клони и въздушни корени образуваха сводести проходи и тунели, потънали в сумрак.
— Колко са големи дърветата — учуди се Солит, сочейки в далечината, и той видя, че е права: откъм града гората изглеждаше много по-малка.
— Разстоянието — отвърна гой и я прегърна през раменете, — от разстоянието е.
Малко преди да достигне стената от дървета, хидропланът се отдели от водата и се издигна рязко нагоре. Оставиха го над сушата и се спуснаха с антигравитационното му поле в гората.
Изведнъж отново се озоваха в хидроплана, на връщане към града, чиито двадесет светлосиви и охравожълти къщи с островърхи кули се врязваха в плитката вода на залива. Къщите изглеждаха неестествено ниски и сякаш отстъпваха пред хидроплана. В този момент той разбра, че стоят на едно място.
— Забравил си да поръчаш снабдителната ракета — напомни пилотът-робот, който беше също в хидроплана.
Сега пък Солит я нямаше Къде ли беше? Той скочи във водата и се затича към града — Солит трябваше да е там. Но все се подхлъзваше, не напредваше — разстоянието бе прекалено голямо. Корените на дърветата се заплитаха в краката му и го задържаха. Откъде се взе в морето този храсталак? Колкото и да се мъчеше, не можеше да се освободи, кулите се отдалечаваха все повече и все по-бързо, но още се виждаха. Това го учуди толкова много, че внезапно се събуди.
Веднага разбра, че лежи в собственото си кресло в кабината на космическия кораб; въпреки това възбудата и нервното напрежение продължиха и след като окончателно се бе събудил и бе забравил съновиденията.
Както обикновено хвърли поглед към командния пулт — там всичко бе наред, затова полежа още няколко минути, време имаше, дори повече отколкото му се искаше. Беше прекарал почти двеста дни на тази планета, която в началото му се струваше само безинтересна и пуста, а сега вече го отвращаваше.
Накрая излезе от силовото поле и включи панорамния екран, макар да знаеше, че няма да види нищо ново — само еднообразна, матовооранжевокафява чакълеста пустиня, стигаща до полегатата планинска верига на югоизток. Напук на всякаква логика той мразеше този пейзаж, пуст, както цялата планета с разредена атмосфера, винаги безоблачно тъмновиолетово небе, през чийто здрач проникваше светлината на звездите, големия пурпурен диск, застанал неподвижно на запад между хоризонта и зенита — близкото, но немощно слънце на този свят.
Понякога го изкушаваше мисълта да премести кораба, но какво би се променило тогава? Мястото на слънчевия диск, земния профил, звездното небе… и нищо друго.
Можеше да изследва планетата, чийто пленник се бе оказал, но неговите предшественици отдавна вече бяха сторили това.
Изключи екрана, убеден, че през този ден няма да го използва повече. „Ден“ за него бяха редуващите се интервали на сън и бодърствуване, които бе определил на двадесет часа, тъй като планетата винаги беше обърната с една и съща страна към централното небесно тяло. Би могъл да следва и друг ритъм или въобще никакъв, да спи, да бодърствува, както му дойде. Но след като бе избрал двадесетчасовия интервал, той се придържаше към него, защото постоянството във външните неща му помагаше да запази вътрешната си дисциплина.