Сега знаеше със сигурност, че ракетата пристига, но вместо безгранична радост изпитваше само нетърпение.
Изправи се рязко. Оставаше му още ден и половина, после щеше да има достатъчно работа по подготовката за излитане. Замисли се с какво е най-добре да започне, седна отново, завъртя креслото наляво, за да вижда пулта с главните контролни уреди. Хвърли още един поглед към екрана, на който след хиперскока щяха да светнат пет зелени точки и две оранжевожълти кръгчета, после погледна бързо сменящите се последни цифри на червения индикатор за разстоянието: 303, 302,301,300, 2УУ, 2УХ, 2У9, 2У8… Лявата му ръка лежеше върху клавиатурата за проверка състоянието на двигателите. Имаше шест клавиша, за всеки пръст по един.
3. Гравитационните машини
Пратеникът погледна към онази част от контролния пулт, която служеше за управление на гравитационните машини, и към екрана на локатора, където се движеше червеният триъгълник. Бяха изминали почти два дни, откакто го бе забелязал. Междувременно ракетата бе навлязла в предвидената орбита около планетата. Не се предвиждаше да остане там и да не реагира на указанията за кацане, на нито един от радиосигналите, които пратеникът беше изпратил през последните няколко часа до орбитата й.
Но след като ракетата все пак бе пристигнала, неподчинението й можеше да се счита за дребен инцидент, за една от трудностите, които трябваше и можеше да се преодолеят.
През изминалата нощ пратеникът спа малко, но спокойно, може би дори сънува, но това вече не бе толкова важно, защото скоро щеше да види родния си град под двойното небесно тяло не само насън.
Това го бе занимавало през последните дни, беше обмислил всички възможни инциденти и се бе подготвил да ги посрещне. Закъснението на ракетата и повредата в сигнализатора й вероятно бяха вследствие на авария, затова бе длъжен да допусне, че ще има и други проблеми.
Едно движение с ръката — и на екрана се появи схематично изображение на планетата с проекция на траекторията на ракетата, която преминаваше почти над кораба на пратеника, а това опростяваше задачата. Всичко беше подготвено, изчислено и проверено, трябваше само да включи гравитационните машини.
Когато ракетата отново се появи над хоризонта, тя бе обхваната от мощни гравитационни сили. Екранът показваше как орбитата й се приближава все повече към двете дъги, едната от които бе повърхността на планетата, а другата — границата на спиращия атмосферен слой.
Двигателите на ракетата не оказаха никакво съпротивление — в крайна сметка по-силните гравитационни генератори и без това щяха да вземат надмощие. Ракетата бе повлечена от изкуствените полета на притегляне.
В разредената атмосфера около гравитационната област сякаш се бе развилнял самият дявол, но какво го засягаше това? Дори газът, следващ линиите на силовото поле под влияние на изкуствената гравитация да връхлети върху него като ураган, корабът му е здраво закрепен и ще издържи. Дори издигащият се прах дни наред да скрива слънцето, дори да се наруши равновесието в атмосферата — нямаше значение. Скоро щеше да забрави планетата, да заличи от съзнанието си дните на чакане — колкото по-скоро, толкова по-добре. Щеше да остане само едно междинно кацане на планета номер еди-кой си и един тривиален технически проблем с още по-тривиално решение — нищо повече.
Устройството за кацане насочваше силовото поле на спускащата се ракета, докато вторият му сноп закотвяше кораба на пратеника, докато намери опора в масата на планетата. Малко преди ракетата да се скрие зад хоризонта, се изключи автоматично следващото я силово поле, а после и магнитното поле на котвата. На екрана се появи още една тънка линия — разтеглена елипса. Близо до надира тя излизаше далеч извън очертанията на предишната орбита, а откъм страната на пратеника минаваше много под нея и се губеше в атмосферата.
При такава ексцентрична траектория щеше да мине време, преди ракетата да се покаже отново и да започне втората, последна фаза от маневрата. Сега пратеникът трябваше да се въоръжи с търпение, съвсем за кратко, но на него му се струваше, че минава цяла вечност.
Гравитационните машини в двата края на космическия кораб очакваха повторното появяване на ракетата, за да я притеглят окончателно на планетата и после да изпълнят основната задача: да изведат кораба на изкуствените си гравитационни и антигравитационни полета в чистия Космос, да му придадат ускорения, докато заработи хиперпространственият двигател, чиито девет трансдименсиониращи хиперкълба бяха разположени около здравия конусообразен космически кораб.