Когато ракетата отново се появи над хоризонта и на екрана се изписа действителната й орбита със съответните стойности, пратеникът с изненада установи, че траекторията не съвпада с изчислената елипса, а преминава по-високо, съвсем малко наистина, но достатъчно, за да се окаже извън въздействието на спиращия атмосферен слой. Изглежда, на обратната страна на планетата ракетата бе включила за малко двигателите и бе коригирала курса си. Спиращият атмосферен слой вече не можеше да помогне за запазването на ценния енергиен товар. Но имаше и друга възможност. Гравитационните машини на пратеника бяха достатъчно мощни, за да заставят опърничавата ракета да се подчини.
Той измени мащаба на изображението на екрана. Сега ракетата се появи в мрежа от хоризонтално разположени дъги и линии, които показваха разстоянието до повърхността на планетата и прилежащите им почти успоредни само в края на екрана леко извити навън радиуси и стойностите на ъглите, съотнесени към местонахождението на кораба му. Ракетата се намираше точно в центъра на екрана, а координатната система се изместваше бавно нагоре и по-бързо встрани. Една наклонена права с число в горния край на екрана показваше гравитационния сноп, насочен автоматично към ракетата. Сега вече пратеникът сам регулираше силата на полето, числото до правата отчиташе постоянно повишаващото се гравитационно притегляне. Координатната система се изместваше все по-бързо нагоре; подхвърляна като топка от мощните гравитационни потоци, ракетата се приближаваше към повърхността на планетата и навлизаше в по-плътния атмосферен слой.
В този момент движението на координатите нагоре се забави. Топката нарушаваше правилата на играта.
По всяка вероятност ракетата бе включила собствените си гравитационни генератори. Сигурно автоматиката й беше сериозно повредена, защото в програмата не бяха предвидени подобни маневри. Сега пратеникът трябваше да се бори не само с неподвижната маса, а и с двигателите на ракетата, но запази спокойствие. Числото до правата на полето приемаше все по-големи стойности, леко наклонените дъги отново се изместиха нагоре по екрана — ракетата се заспуска отново. Но много по-бързо се променяха координатите на ъгъла — скоро би трябвало да бъде достигнат зенитът.
Пратеникът увеличи силата на полето до горната граница, ракетата започна да се спуска малко по-бързо и изведнъж се понесе като камък надолу. Вече се намираше толкова ниско в атмосферата, че нямаше как да не кацне. Пратеникът изключи веднага полето и остави автопилота на снабдителната ракета да се спусне на собственото си антигравитационно поле.
Въпреки това тя продължаваше да се носи стремглаво през разредената атмосфера. Защо автопилотът не спираше падането? Ако ракетата не се възпламенеше от удара, щеше да се разбие.
Сега тя бе обхваната от нов сноп силови полета с максимална мощност, но числото на екрана имаше вече отрицателна стойност. Гравитационните машини в кораба на пратеника създадоха антиполе, което да спре падането на ракетата, но въздействието му беше минимално, тъй като тя отдавна бе прелетяла над кораба, намираше се далече от зенита и попадаше в неблагоприятен за атакуване ъгъл.
Виждаше се на екрана още дълго време — значи не беше изгоряла. Пратеникът бе успял само да смекчи удара, но не и да го предотврати. След подобно кацане той не смееше и да помисли за състоянието на товара в ракетата — резервоарите с енергия.
4. Планетоходът
Много по-лесно щеше да бъде да прелети с кораба до мястото, където бе паднала снабдителната ракета. Планетоходът, подобно на кораба, се движеше със собствени гравитационни генератори, наистина по-слаби, но и самият той беше доста по-малък от космическия кораб, не изразходваше толкова енергия и това обстоятелство надделя. Тъй като не се знаеше нищо за състоянието на падналата ракета, всеки квант енергия можеше да бъде от решаващо значение за излитането на космическия кораб в хиперпространството.
Планетоходът имаше форма на удължен, нисък, разполовен елипсоид с плоска основа и се придвижваше плътно до каменистата повърхност. Между гравитационните агрегати и другата машинария, в средата на планетохода, имаше тясна кабина, където пратеникът, притиснат в почти легнало положение, бе прекарал вече няколко часа. По-голямата част от разстоянието беше преодоляна.