След като преодоля първоначалния шок, той се върна с планетохода до кораба, без да стигне до непознатата ракета. След това прелетя с космическия кораб до мястото на падането и се зае да изследва останките. Като че ли сънуваше необикновен кошмар за някакъв непознат, разрушен лабиринт, в който от време на време се появяваше нещо разбираемо, някак познато. В ракетата имаше сектори, които изглеждаха сравнително запазени, и агрегати, чието предназначение успя да разгадае. Всичко показваше, че падналата ракета е била задвижвана от ядрени реактори. Преди години в родината му също имаше подобни опити, но скоро станаха безсмислени, защото новооткритият гравитационен двигател — тогава нямаше още хиперпространствени трансмитери — се бе оказал много по-мощен и по-надежден. Конструкторите на тази ракета трябва да са задълбочили изследванията в областта на ядрената енергия и да са постигнали забележителни резултати, след като са имали смелостта да излязат в междузвездното пространство. Струваше му се истинско чудо, че реакторите не са експлодирали от удара. Тогава от ракетата не би останало нищо — нито тази купчина развалини, а още по-малко командната кабина. А това бе най-странното — незасегнатата командна кабина.
Пратеникът излезе от силовото поле, погледна още веднъж към екрана, на който неподвижните непознати съзвездия бяха изобразени като оранжеви кръгчета, след което започна обичайния контролен обход на кораба. Малките допълнителни агрегати на гравитационните машини създаваха нормално изкуствено поле в кораба, а обиколката приличаше на всички онези безсмислени проверки, които навремето му служеха като претекст за удължаване срока на чакане.
Все пак разлика имаше. Тогава се надяваше да се върне на родната планета, в своето време, но чакането се бе оказало една непрекъснато повтаряща се самоизмама. Сега отново се бе устремил към една цел. От началото на полета всеки контролен обход започваше от сектора за съхранение на живота. И тук беше втората разлика, защото в този сектор, в единствената хипотермична камера, се намираше непознатият астронавт.
Когато пратеникът влезе в помещението с хипотермичната апаратура, предвидливо се хвана за една дръжка на стената. Беше изключил гравитационните агрегати, защото мислеше, че така ще е най-добре за живота на непознатия, който лежеше в херметичната хладилна камера в анабиоза. Пратеникът не бе съвсем наясно относно състоянието на непознатия астронавт. Разбра, че физиологичният разтвор, който повишава топлопроводимостта на клетъчната субстанция и предотвратява смъртоносното образуване на кристали при рязкото замразяване, му бе подействувал, но може би предизвикваше някакви непредполагаеми, странични явления в неговия организъм? Не знаеше със сигурност. Вече в нищо не беше сигурен, след като не бе успял да спаси непознатата ракета.
Стените на хладилната камера бяха дебели, непроницаеми и оборудвани с множество безполезни за момента приспособления и измервателни уреди. Все пак той знаеше как изглежда непознатият астронавт и никога не би могъл да го забрави. По телосложение двамата много си приличаха и затова пратеникът се надяваше да спаси живота на непознатия.
Разбира се, имаше и различия. Рентгеновата снимка показа неочаквано голяма асиметрия на вътрешните органи на непознатия. Например той имаше съвсем нормално сърце, но то се намираше не в средата, а бе изместено вляво, за сметка на едната половина на белия дроб; някои важни за обмяната на веществата органи не бяха разположени по двойки, а поединично, което увеличаваше уязвимостта му. Все пак непознатият не беше от онези съвсем своеобразни, необяснимо интелигентни чудовища, каквито някои учени са очаквали че ще срещнат в Космоса. Не, общо взето, те си приличаха и пратеникът си спомни как навремето се бе надсмивал над хората, които скицираха подобни на тях разумни същества, над писателите, които се мъчеха да облекат в ефектни изрази простия факт, че непознатите имали четири, пет или седем пръста на ръката вместо шест.
Непознатият имаше пет.
В лицето му също нямаше никакви особени различия, то приличаше на лицето на пратеника — две очи, нос и уста, — само че в други пропорции. Очите бяха необикновено светли и широки, носът — доста голям и клюнообразен, устата — една такава червеникава. Не се различаваше толкова много от нормалните лица, че да прави странно впечатление, но все пак беше рядко грозно лице.