Но възрастният мъж от музея не го споменава, въпреки че всеки има достъп до доклада на следствената комисия. Не знам защо, премълчава някои известни факти, нито пък — защо вместо тях разказва подробности, които явно са чиста измислица, и защо толкова непохватно драматизира събитието. Говори се, че на младини бил астронавт. По него време това означавало да си чудак. Някои летели по маршрути до близките планети, което се е смятало за скучна работа, и то си е така, но имало и неколцина звездни пилоти, които по общо мнение пропилявали собствения си живот и средствата на обществото. Не можах да разбера към коя от двете категории е принадлежал старият, но по всяка вероятност към първата. Може би сега, след като общественото мнение се е променило, иска да компенсира пренебрежението, с което са се отнасяли към професията му, и да получи, макар и със закъснение, нужното уважение? Но и това не обяснява странното му пристрастие към всичко, що се отнася до непознатия космически кораб, нито пък крайностите му, които дирекцията на музея посреща с учудващо снизхождение. Наскоро напердашил един хлапак, който искал да вземе някаква част от кораба за спомен, и момчето въобще не предполагало, ако тогава изобщо е мислило какво прави, че старият може да го последва в най-отдалечените ъгълчета на непознатия кораб. Успял обаче въпреки двете си протези.