Габриел им предостави да разгледат снимките, като им даваше кратки пояснения на италиански с характерния си венециански акцент. Презентацията му беше по-сбита от тази, която сутринта направи на Донати в Йерусалим, и името на Али Масуди не бе споменато. Въпреки това, тонът му не оставяше никакво съмнение, че израелското разузнаване гледа на заплахата като на реално съществуваща и смята, че трябва да се вземат мерки за защита на папата и Светия престол. Когато спря да говори, лицата на хората от сигурността бяха потъмнели, но нямаше видими признаци на паника. Бяха преживявали това многократно и заедно бяха изработили автоматични процедури за повишаване сигурността около Ватикана и Светия отец, когато се счетеше за необходимо. Габриел се заслуша, докато те правеха преглед на тези процедури. При една от паузите в разговора им той се прокашля.
— Имаш някакво предложение ли? — попита Донати.
— Може би ще е по-разумно утрешната церемония да се премести на закрито — в Папската зала за аудиенции.
— Утре Светият отец ще обяви за блажена една португалска монахиня — поясни Луиджи. — Заедно с обичайната тълпа очакваме да пристигнат и няколко хиляди португалски поклонници. Ако преместим аудиенцията в залата, много от тях трябва да бъдат върнати.
— По-добре да върнете няколко поклонници, отколкото ненужно да изложите на опасност Светия отец.
Папата погледна към Габриел.
— Разполагаш ли с някакво специално доказателство, че терористите възнамеряват да нанесат удара си утре?
— Не, Ваше Светейшество. Трудно е да се добереш до подобна оперативна информация.
— Ако преместим аудиенцията в залата и върнем добри хора, това ще означава, че терористите са спечелили, нали?
— Понякога е по-добре да дадеш на противника си малка победа, отколкото да понесеш съкрушително поражение.
— Твоят народ е легендарен със способността си да живее нормално въпреки терористичните заплахи.
— Ние продължаваме да вземаме разумни предпазни мерки — отвърна Алон. — Например в моята страна човек не може да влезе на повечето обществени места, без да бъде претърсен.
— Тогава претърсете поклонниците и вземете и други разумни предпазни мерки — каза папата, — но утре аз ще бъда на площад „Свети Петър“, където ми е мястото. Твоята работа е да гледаш нищо да не се случи.
Минаваше десет часът, когато Донати съпроводи Габриел по стълбите, водещи от Апостолическия дворец към Виа Белведере. Спускаше се лека мъгла. Габриел закопча ципа на якето си и метна на рамо дръжката на пътната си чанта. Без връхна дреха, свещеникът сякаш не забелязваше хладното време. Докато вървяха край Централната поща на Ватикана към портата „Санта Анна“, очите му бяха приковани в паважа.
— Сигурен ли си, че не искаш да те закарам?
— До тази сутрин си мислех, че никога няма да ми разрешат да стъпя отново тук. Смятам да се възползвам от възможността да се поразходя.
— Ако италианската полиция те арестува, преди да стигнеш до апартамента си, кажи им да ми звъннат по телефона. Негово Светейшество ще гарантира за теб. — Известно време повървяха мълчаливо. — Защо не се върнеш завинаги?
— В Италия? Опасявам се, че Шамрон има други планове за мен.
— Липсваш ни — каза Донати. — На Тиеполо също.
Франческо Тиеполо — приятел на папата и на Луиджи — притежаваше най-успешната реставраторска фирма в областта Венето. За него Габриел бе реставрирал две от най-великите олтарни картини на Белини. „Почти две“ — уточни мислено той. Наложи се Тиеполо да довърши тази в църквата „Сан Джовани Кризостомо“ след бягството на Габриел от Венеция.
— Нещо ми подсказва, че Франческо ще оцелее и без мен.
— А Киара?
С мрачното си мълчание Алон даде ясно да се разбере, че не желае да обсъжда с личния секретар на папата състоянието на объркания си любовен живот. Донати умело смени темата: