— Съжалявам, ако ти се е сторило, че Светият отец те постави в затруднено положение. Мисля, че е изгубил предишната си въздържаност. Това се случва с всички, като минат няколко години от папството им. Когато гледат на теб като на наместник на Исус, трудно е да не станеш поне малко надменен.
— Той е все същият благ човек, с когото се запознах преди три години, Луиджи. Само е малко поостарял.
— Не беше в първа младост, когато зае този пост. Кардиналите искаха за папа един фигурант, който да топли трона на свети Петър, докато реформаторите и реакционерите уредят противоречията си. Както знаеш, моят шеф никога не е имал намерение да е само фигурант. Преди да умре, той има да свърши много работа — неща, които със сигурност няма да зарадват реакционерите. Съвсем очевидно е, че не искам папството му да бъде прекъснато.
— Нито пък аз.
— Ето защо ти си идеалният човек да си край него по време на утрешната аудиенция.
— Швейцарските гвардейци и техните помощници карабинерите са напълно способни да се грижат за твоя шеф.
— Те са много добри, но нямат опит в нито едно терористично нападение.
— Малцина имат такъв опит — възрази Габриел — и обикновено не оцеляват, за да ни разкажат за него.
Донати изгледа спътника си.
— Ти си оцелял — каза той. — Виждал си отблизо терористите. Виждал си изражението в очите на човек, който се готви да натисне бутона на своя детонатор.
Спряха на няколко метра от портата „Санта Анна“. Вляво се издигаше едноименната кръгла кремавобяла църква — енорийската църква на Ватикана, а отдясно бяха казармите на швейцарската гвардия. Един от гвардейците, облечен в семплата си синя нощна униформа, стоеше на пост от вътрешната страна на входа.
— Какво искаш да направя, Луиджи?
— Оставям това в твоите способни ръце. Свърши си обичайната работа. Ако видиш проблем, заеми се с него.
— С какви правомощия?
— С моите — отвърна решително Донати. Бръкна в джоба на расото си и извади ламинирана карта, която подаде на Алон. Беше карта за самоличност от Службата за сигурност на Ватикана. — Тя ще ти даде достъп навсякъде във Ватикана, освен до Тайните архиви, разбира се. Страхувам се, че не можем да те оставим да тършуваш там.
— Вече съм го правил — каза Габриел, после мушна картата в джоба на якето си и излезе на улицата. Донати изчака до портата „Санта Анна“, докато той изчезна в тъмнината, след това се обърна и се отправи обратно към площада. Едва по-късно си даде сметка, че тихо мълвеше думите на „Аве Мария“.
Габриел пресече река Тибър по моста Умберто. На отсрещния бряг зави наляво и тръгна към Пиаца ди Спаня. Площадът беше пуст и Испанските стъпала15 блестяха като полирано дърво под светлината на лампите. На двайсет и осмото стъпало седеше девойка. Косата й беше като тази на Киара и за момент Габриел си помисли, че може наистина да е тя. Ала като се изкачи по-нагоре, видя, че е Нурит — намусена куриерка от римската централа на Службата. Тя му даде ключа за тайната квартира и на иврит му каза, че зад консервите със супа в кухненския килер ще намери заредена берета и резервен пълнител.
Той изкачи останалата част от стъпалата до църквата „Тринита дей Монти“. Жилищната кооперация се намираше на по-малко от петдесет метра от нея, на Виа Грегориана. Квартирата включваше две спални и малка тераса. Габриел измъкна беретата от килера и отиде в по-голямата спалня. Като всички телефони в безопасните квартири, и този нямаше звънец, а само червена лампичка, която сигнализира за обажданията отвън. Излегнат на леглото, както си беше с дрехите, които бе облякъл за срещата с министър-председателя, Габриел вдигна слушалката и набра един номер във Венеция. Отсреща се обади женски глас. „Кой е?“ — попита на италиански. После, като не получи отговор, изруга тихо и затръшна телефона толкова силно, че Габриел дръпна слушалката от ухото си, преди да я постави внимателно върху вилката.
Съблече се, отпусна глава на възглавницата, но когато вече потъваше в съня, стаята внезапно бе осветена от мълния. Габриел инстинктивно започна да брои кога ще прозвучи гръмотевицата. Пред очите му изникна образът на мършаво чернокосо момче със зелени като изумруд очи, което гонеше светкавици в хълмовете край Назарет. Гърмът изтрещя и разтърси сградата.
Последваха още гръмотевици и дъждът затропа по прозореца на спалнята. Той се опита да заспи, но не можа. Светна нощната лампа, отвори папката със снимките, свалени от лаптопа на Али Масуди, и бавно започна да ги разглежда, запечатвайки всяка от тях в паметта си. След час загаси лампата и в ума си отново прегледа снимките. Над Арката с камбаните на църквата светна мълния. Габриел затвори очи и взе да брои.
15
Монументална стълба от 138 стъпала, която се намира между площад „Пиаца ди Спаня“ и църквата „Тринита дей Монти“. — Б.пр.