Мраморните стъпала на Скала Реджа — Кралската стълба, се издигаха пред него, проблясвайки под светлината на големите фенери от ковано желязо. Габриел се изкачи по тях до вътрешния двор „Сан Дамазо“, пресече го и стигна до асансьора, който го качи до третия етаж. Спря за кратко в лоджията, за да се полюбува на фреската на Рафаело, после забърза по широкия коридор към папските покои. Донати, облечен в расо с пурпурен колан, седеше зад бюрото в малкия кабинет, който бе в съседство с папския. Алон влезе и затвори вратата.
— Колко души работят във Ватикана? — повтори въпроса му Луиджи. — Около половината.
Габриел се смръщи неразбиращо.
— Извинявай — каза Донати. — Това е стара ватиканска шега. Отговорът е: хиляда и двеста. В това число влизат свещениците и прелатите, които работят в Държавния секретариат и в различните конгрегации и съвети, заедно с техния помощен персонал. Следват миряните, които обслужват мястото; екскурзоводи, улични чистачи, хората от поддръжката, градинари, пощенски служители, аптекари и продавачи в супермаркета. И хората от охранителната служба, разбира се.
Алон вдигна картата си от ватиканската охранителна служба.
— И всички имат такива карти?
— Не всеки може да влезе в Апостолическия дворец, но всички имат документи за самоличност, които им дават достъп до служебните сектори във Ватикана.
— Искаш да кажеш, площада и базиликата?
— Точно така.
— Каква проверка извършвате на биографичните им данни?
— Приемам, че нямаш предвид кардиналите, епископите, висшите католически духовници и свещениците.
— Добре, да ги оставим настрана. — Габриел се намръщи, после добави: — Засега.
— Работните места във Ватикана са силно желани. Заплатите не са много високи, но всички наши служители ползват привилегии при пазаруване в аптеката и в супермаркета. Цените са субсидирани и много по-ниски от тези в италианските магазини. Същото важи и за цените в нашата бензиностанция. Освен това работното време е приемливо, отпуските са дълги и премиите са доста добри.
— Какво ще ми кажеш за проверката на биографичните данни на хората, които получават тази работа?
— Работните места са така привлекателни и толкова ограничени, че почти винаги се заемат от някой роднина, така че проверката на биографичните данни е съвсем повърхностна.
— Точно от това се страхувах — рече Алон. — А какво ще кажеш за хората като мен? Тези с временните пропуски?
— Питаш ме колко са? — Донати вдигна рамене. — Бих казал, че във всеки един момент има няколкостотин души с временен достъп до Ватикана.
— Как работи системата?
— Обикновено те са назначени като помощен персонал или професионални консултанти в някои от различните папски съвети или комисии. Префектът или някой помощник-секретар гарантира за дадения човек и Службата за сигурност издава пропуска.
— Службата за сигурност пази ли всички документи?
— Разбира се.
Габриел вдигна слушалката на телефона и я подаде на Донати.
Изминаха двайсет минути, преди телефонът на Донати да иззвъни. Той изслуша мълчаливо съобщението, остави слушалката и погледна към Алон, който стоеше до прозореца с изглед към площада и наблюдаваше прииждащите тълпи.
— Сега започват да обработват документите.
— Започват?
— Това изисква разрешение от началника. Той беше на съвещание. Ще бъдат готови след петнайсет минути.
Габриел погледна часовника си. Наближаваше десет и половина.
— Преместете аудиенцията вътре.
— Светият отец не иска и да чуе за това. — Луиджи отиде при Алон до прозореца. — Освен това е твърде късно. Гостите започнаха да пристигат.
Настаниха го в миниатюрна стаичка с опушен прозорец, гледащ към двора „Белведере“, и му предоставиха младолик бивш карабинер на име Лука Анджели, който да носи папките. Той ограничи търсенето си само до мирските служители. Дори и Габриел, който бе безкрайно недоверчив, не можеше да си представи сценарий, при който да бъде вербуван — съзнателно или не — католически свещеник за каузата на Ал Кайда. Изключи от списъка си и членовете на швейцарската гвардия и охранителната служба. В охранителната служба влизаха главно бивши карабинери или полицаи. Колкото до гвардейците — те произхождаха само от католически семейства от Швейцария и повечето идваха от немско- и френскоговорещите кантони в планинското сърце на страната, които едва ли бяха крепост на ислямския екстремизъм.