— Искам да говоря с имама.
Лука се поколеба.
— Инициативата е много важна за Светия отец. Ако повдигнете обвинение срещу професор Ал Бана без основателна причина, той много ще се засегне и работата на комисията ще бъде изложена на риск.
— По-добре един ядосан имам, отколкото мъртъв папа. Кой е най-краткият път до площад „Санта Марта“?
— Ще минем напряко през базиликата — отговори Лука.
Те минаха през галерията, водеща от Скала Реджа до параклиса на Светото причастие, после пресякоха по диагонал просторния неф17. Под паметника на Александър VII имаше врата, която водеше към площад „Санта Марта“. Когато излязоха на дневна светлина, от площад „Свети Петър“ се разнесоха бурни аплодисменти. Папата бе пристигнал за общата аудиенция. Анджели преведе Габриел през малкия площад и го въведе в мрачна на вид административна сграда в бароков стил. Във фоайето зад портиерската маса седеше неподвижно една монахиня. Тя изгледа неодобрително Габриел и Анджели, когато се втурнаха вътре.
— Ибрахим ал Бана? — попита направо Лука Анджели.
Монахинята примигна два пъти.
— Стая четиристотин и дванайсет.
Те се заизкачваха по стълбите, като Анджели вървеше напред, а Алон го следваше по петите. Когато откъм площада се разнесе втора вълна от аплодисменти, Габриел сръга Лука в ребрата и ватиканският охранител се заизкачва, като вземаше по две стъпала наведнъж. Като пристигнаха пред стая 412, вратата беше затворена. Габриел посегна към дръжката, но Лука задържа ръката му и почука отривисто, но учтиво.
— Професор Ал Бана? Професор Ал Бана? Тук ли сте?
Когато никой не отговори, Алон бутна Анджели настрана и разгледа старата ключалка. С тънкото метално лостче, което държеше в портфейла си, той можеше да я отключи за секунди, но новите одобрителни аплодисменти от площада му напомниха, че няма време. Хвана дръжката с две ръце и удари с рамо вратата. Тя не помръдна. Блъсна я втори път, после трети. На четвъртия опит Анджели се присъедини към него. Дървената каса се сцепи и двамата политнаха навътре.
Стаята беше празна. „Не само празна“ — отбеляза наум Габриел. Беше изоставена. Нямаше книги или папки, нито химикалки или хвърчащи листове. В средата на бюрото лежеше само един пощенски плик. Анджели посегна към копчето на лампата, но Алон му извика да не го докосва, после избута италианеца в коридора. Извади химикалка от джоба на сакото си й я използва, за да провери дебелината на плика. Когато се увери, че той съдържа единствено хартия, взе го от бюрото и внимателно повдигна капачето. В плика имаше само един лист, сгънат на три. Писмото бе написано на ръка на арабски език.
„Ние обявяваме война на вас, кръстоносците, чрез разрушаването на вашия невернически храм на многобожието и смъртта на вашия така наречен първосвещеник, който е човек, а вие го тачите като бог. Това е вашето наказание за греховете ви в Ирак, «Абу Граиб» и залива Гуантанамо. Нашите атаки ще продължат, докато земята на Ирак не бъде освободена от американско робство, а Палестина — от лапите на евреите. Ние сме «Мюсюлманско братство». Няма друг Бог, освен Аллах и всички го възхваляват.“
Габриел се спусна тичешком по стълбите, а Анджели го следваше по петите.
6. Ватикан
— In nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti.18
Гласът на папата, усилен от микрофона, отекваше над площад „Свети Петър“ и по цялата Виа дела Кончилиационе.
Двайсет хиляди гласа отговориха:
— Амин.
Габриел и Лука Анджели пресякоха тичешком площад „Санта Марта“ и се втурнаха край външната стена на базиликата. Преди да стигнат до Арката с камбаните, Анджели зави надясно и влезе в Бюрото за разрешителни — главния контролно-пропускателен пункт за повечето посетители на Ватикана. Ако Ибрахим ал Бана бе вкарал още някого във Ватикана, документите щяха да са там. Габриел продължи към Арката с камбаните. Швейцарският гвардеец, който бе на пост там, се стресна при вида на тичащия към него мъж и насочи отбранително алебардата си при приближаването на Алон. После я вдигна, когато видя размаханата пред лицето му служебна карта.