Още един тътен.
Габриел бе отхвърлен назад. Този път падна върху Донати.
Той пак се изправи на крака. Не можа да стигне до подиума, преди да избухне третата бомба.
Когато грохотът най-сетне заглъхна, Алон се качи на платформата и огледа пораженията. Шахидите се бяха разпределили на равни разстояния в тълпата близо до подиума: първият бе застанал до Бронзовите врати, вторият — в средата на площада, а третият — близо до Арката с камбаните. Единственото, което бе останало от тях, бяха три стълба черен дим, издигащи се към безоблачното бледосиньо небе. В участъците, където бяха стояли терористите, паветата бяха почернели от експлозията, оплискани с кръв и осеяни с части от крайници и парчета плът. По-надалеч от центровете на експлозията човек трудно можеше да си представи, че разкъсаните тела допреди минути са били човешки същества. Сгъваемите столове, които Габриел бе наблюдавал да поставят на еспланадата по-рано сутринта, бяха намятани един върху друг като тесте карти и навсякъде имаше разпилени обувки. Колко ли са жертвите? Навярно стотици — помисли си той. Ала основната му грижа в този момент не бяха те, а Светият отец.
Ние обявяваме война на вас, кръстоносците, чрез разрушаването на вашия невернически храм на многобожието…
Габриел бе сигурен, че атаката още не е приключила.
В този момент през пелената на черния дим видя да се разгръща следващата фаза. Един камион бе спрял точно зад загражденията в далечния край на площада. Задните му врати се отвориха и отвътре изскочиха трима мъже. Всеки от тях носеше през рамо гранатомет.
Точно тогава Габриел видя трона, на който бе седял папата. Беше запратен настрани от първия взрив и се бе приземил нагоре с краката на стъпалата на базиликата. Изпод него се подаваше малка ръка със златен пръстен… ръкавът на бялото расо бе обагрен в кръв.
Алон погледна към Донати.
— Те имат гранатомети, Луиджи. Махни всички далеч от катедралата „Свети Петър“!
Габриел скочи от подиума и вдигна трона. Очите на Светия отец бяха затворени и той кървеше от няколко малки порезни рани. Когато се наведе и вдигна папата на ръце, до ушите му достигна характерното свистене на приближаващ се противотанков снаряд. Той извърна глава колкото да зърне как ракетата прелита над площада към базиликата. Миг по-късно бойната глава удари купола на Микеланджело и експлодира сред дъжд от огън, стъкла и камъни.
Габриел прикри папата от падащите отломки, после го вдигна и затича към Бронзовите врати. Преди да стигне прикритието на колонадата, втора ракета прелетя над площада. Тя удари фасадата на базиликата — точно под балюстрадата на Лоджията за благослов.
Алон загуби равновесие и падна на паважа. Вдигна глава и видя изстреляната трета ракета. Траекторията й беше по-ниска от тази на предишните и тя летеше право към подиума. В мига преди да попадне в целта, Габриел видя кошмарна картина: Луиджи Донати отчаяно се опитваше да премести кардиналите от Курията и прелатите на безопасно място. Алон остана на земята и покри с тялото си Светия отец, когато още един дъжд от отломки се изсипа върху тях.
— Ти ли си, Габриел? — попита папата с все още затворени очи.
— Да, Ваше Светейшество.
— Свърши ли?
Три бомби, три ракети — символи на Светата Троица, даде си сметка Алон. Пресметнато оскърбление към мушрикун.
— Да, Ваше Светейшество. Мисля, че свърши.
— Къде е Луиджи?
Алон погледна към горящите останки от подиума и видя Донати да излиза, олюлявайки се, от пушека, понесъл на ръце мъртвото тяло на един кардинал.
— Жив е, Ваше Светейшество.
Папата затвори очи и прошепна:
— Благодаря ти, Боже.
Габриел усети, че нечия ръка го сграбчи за рамото. Извърна се и видя четирима мъже в сини костюми и с извадени пистолети.
— Остави го — извика единият от мъжете. — Ние ще го отведем оттук.
Алон гледа мъжете известно време, после бавно поклати глава.
— Аз ще го занеса — отвърна, изправи се и внесе папата в Апостолическия дворец, обграден от швейцарските гвардейци.
Жилищната сграда се издигаше на една тясна калдъръмена уличка близо до църквата „Санта Мария“ в квартала Трастевере. Избелялата светлокафява фасада на четириетажната постройка бе опасана с електрически и телефонни кабели. В няколко големи участъка мазилката бе паднала и отдолу се червенееше зидарията. На приземния етаж се помещаваше малка работилница за мотоциклети, която се бе разпростряла чак до улицата. Вдясно от нея беше входната врата, през която се стигаше до горните етажи. В джоба на Ибрахим ал Бана имаше ключ за тази врата.