Израелското правителство не участваше официално в разследването, но поради близостта си с Донати и папата Габриел скоро знаеше за атентата толкова, колкото и всеки разузнавач по света. Той събра повечето сведения на трапезата на Светия отец, където всяка вечер се хранеше с хората, водещи разследването: генерал Маркезе от карабинерите и Мартино Белано от италианските служби за сигурност. През по-голямата част от времето те говореха свободно пред него, а всичко, което премълчаваха, му предаваше Донати. На свой ред, Габриел предаваше цялата информация на булевард „Цар Саул“, което обясняваше защо Шамрон припира той да напусне Рим.
Четирийсет и осем часа след атентата италианците успяха да установят самоличността на всички, които бяха замесени в него. Обстрелът с гранатометите бе осъществен от четиричленен екип. Шофьорът на камиона беше тунизиец. Тримата мъже, които стреляха, бяха с йорданска националност и ветерани от въстанието в Ирак. И четиримата бяха убити от залп на карабинерите секунди след като изстреляха ракетите. Колкото до тримата мъже, които играха ролята на немски свещеници, само единият беше германец — млад студент от Хамбург, следващ инженерство, на име Манфред Цайглер. Вторият беше холандец от Ротердам, а третият — фламандско говорещ белгиец от Антверпен. И тримата бяха приели исляма и бяха участвали в антиамерикански и антиизраелски демонстрации. Макар че нямаше доказателство за това, Габриел подозираше, че са били вербувани от професор Али Масуди.
Използвайки записите на камерите за наблюдение и разказите на очевидци, ватиканските и италианските власти успяха да проследят последните моменти от живота на терористите. След като бяха допуснати във Ватикана от техен съмишленик, работещ в Бюрото за разрешителни, тримата мъже бяха отишли до кабинета на Ибрахим ал Бана близо до площад „Санта Марта“. На излизане оттам всеки носеше голямо дипломатическо куфарче. Както бе заподозрял Анджели, после те се бяха промъкнали в базиликата през страничен вход. Бяха влезли на площад „Свети Петър“ през Вратата на смъртта. Тази врата, както и останалите четири, които водеха от базиликата към площада, трябваше да е заключена. До края на първата седмица ватиканската полиция още не бе открила защо е оставена отворена.
Тялото на Ибрахим ал Бана беше идентифицирано три дни след като бе изкопано изпод отломките на жилищна сграда в квартал Трастевере. За момента истинската му връзка с атентата оставаше хипотетична. Кое е „Мюсюлманското братство“? Клон ли е на Ал Кайда, или е самата Ал Кайда под друго име? Кой е планирал и финансирал толкова сложна операция? Едно нещо обаче стана ясно веднага. Атаката над огнището на християнството възпламени отново световното движение джихад. В Техеран, Кайро и Бейрут се проведоха бурни улични тържества, а анализаторите от разузнавателните служби от Вашингтон до Лондон и Тел Авив веднага установиха рязко повишаване на терористичната активност и завербуването на нови терористи.
Следващата сряда — седмица след атаката — Шамрон реши, че е време Габриел да се прибере у дома. Докато си опаковаше багажа в безопасния апартамент, червената лампичка на телефона светна, показвайки, че някой го търси. Той вдигна слушалката и чу гласа на Донати:
— Светият отец иска да поговори с теб насаме.
— Кога?
— Днес следобед, преди да тръгнеш за летището.
— За какво ще е разговорът?
— Ти си член на много малък клуб, Габриел Алон.
— Кой е този клуб?
— На мъже, които се осмеляват да зададат подобен въпрос.
— Къде и кога? — попита примирено Габриел.
Луиджи му даде нужната информация. Алон затвори телефона и довърши опаковането на багажа си.
Габриел мина през контролно-пропускателния пункт на карабинерите в края на Колонадата на Бернини и тръгна през площад „Свети Петър“, над който се спускаше мрак. Той още бе затворен за посетители. Съдебномедицинските екипи бяха приключили ужасната си задача, но тъмните заграждения, които бяха поставили около трите места на взрива, още стояха. Огромен бял брезент висеше пред фасадата на базиликата, скривайки пораженията под Лоджията за благослов. На него бе изобразен гълъб с надпис: МИР.
Той мина под Арката с камбаните и тръгна покрай лявата страна на базиликата. Страничните входове бяха затворени и барикадирани и пред всеки от тях стояха на пост полицаи. Във Ватиканските градини човек можеше да си помисли, че нищо не се е случило, докато не погледнеше към разрушения купол, който бе окъпан сега от пепеливата сиена21 на залеза. Светият отец чакаше близо до къщичката на градинаря. Той поздрави топло Габриел и двамата се отправиха към далечния край на ватиканския комплекс. Дузина швейцарски гвардейци, облечени цивилно, крачеха бавно от двете им страни между пиниите, които хвърляха дълги тесни сенки по тревата.