— Луиджи и аз бяхме помолили да се намали числеността на швейцарската гвардия — каза папата. — За момента това е невъзможно. Гвардейците са малко изнервени… по обясними причини. От опожаряването на Рим22 насам за първи път техен началник загива, защитавайки Ватикана от неприятелско нападение.
Известно време вървяха мълчаливо.
— Такава ли е съдбата ми, Габриел? Винаги да съм заобиколен от въоръжени мъже с радиостанции? Как бих могъл да общувам с моето паство? Как бих могъл да давам утеха на болните и опечалените, щом съм отделен от тях с фаланги от бодигардове?
Габриел нямаше подходящ отговор.
— Никога няма да бъда същият, нали, Габриел?
— Опасявам се, че е така, Ваше Светейшество.
— Наистина ли имаха намерение да ме убият?
— Без никакво съмнение.
— Дали ще опитат отново?
— Щом веднъж си набележат мишена, обикновено не спират, докато не успеят. Но в този случай те успяха да убият седемстотин поклонници и няколко кардинали и епископи, без да се брои началникът на швейцарската гвардия. Освен това нанесоха доста щети на базиликата „Свети Петър“. Според мен ще счетат историческата си сметка за уредена.
— Може и да не успяха да ме убият, но ме направиха затворник във Ватикана. — Папата спря и погледна към разрушения купол. — Клетката ми вече не е така позлатена. Нужно е било повече от век, за да се построи, и само няколко секунди, за да се разруши.
— Тя не е разрушена, Ваше Светейшество. Куполът може да се реставрира.
— Това тепърва ще се разбере — каза папата с необичайно унил глас. — Инженерите и архитектите не са сигурни, че може да стане. Може да се наложи да се разруши изцяло и да се построи отново. Освен това и балдахинът на олтара е сериозно пострадал от посипалите се отломки. Той не е нещо, което просто може да се подмени, но ти го знаеш най-добре.
Габриел хвърли поглед към часовника си. Скоро трябваше да потегли за летището, иначе щеше да изпусне полета си. Зачуди се защо папата поиска да го види тук. Със сигурност не за да обсъждат реставрацията на базиликата. Светият отец се обърна и отново закрачи напред. Бяха се насочили към Кулата на свети Йоан, издигаща се в югозападния ъгъл на Ватикана.
— Има само една причина да не съм мъртъв сега — каза папата. — И тази причина си ти, Габриел. Сред цялата скръб и объркване през тази ужасна седмица нямах възможност да ти благодаря, както подобава. Правя го сега. Иска ми се да можех да го направя публично.
Ролята на Алон в събитията беше грижливо запазена от медиите. Напук на всички неблагоприятни обстоятелства, досега тя бе останала в тайна.
— А на мен ми се иска да бях разкрил по-рано Ибрахим ал Бана — отвърна Габриел. — Седемстотин души можеха да са живи.
— Ти направи всичко, което можеше да се направи.
— Може би, Ваше Светейшество, но все пак не беше достатъчно.
Двамата стигнаха до ватиканската стена. Папата се заизкачва по едно каменно стълбище и Алон мълчаливо го последва. Като стигнаха до върха, двамата се загледаха към Рим. Из целия град една след друга се палеха лампите. Габриел погледна през рамо и видя швейцарските гвардейци да крачат нервно под тях. Той им махна успокоително и се обърна към папата, който се взираше надолу към колите, профучаващи по Виале Ватикано.
— Луиджи ми каза, че в Тел Авив те очаква повишение. — Светият отец трябваше да повиши глас, за да надвика шума от уличното движение. — Ти ли се бореше за него, или то е дело на Шамрон?
— Някои хора много обичат да се налагат, Ваше Светейшество.
Папата се усмихна. Това бе първата усмивка, която Габриел виждаше на лицето му, откакто пристигна в Рим.
— Може ли да ти дам мъничък съвет?
Габриел кимна утвърдително.
— Използвай властта си мъдро. Макар че ще си в позицията да наказваш своите врагове, използвай властта си да се бориш за мир на всяка крачка. Търси правосъдие, а не отмъщение.