— Знаеш ли, за шпионин си ужасен лъжец.
— За какво говориш?
— Знаеш адреса ми, Габриел. Взел си го от отдел „Операции“, откъдето си взел и телефонния ми номер.
Тя се наведе и го целуна по бузата. Когато косата й падна на лицето му, той затвори очи и вдиша аромата на ванилия.
Сградата, в която живееше тя, се намираше от другата страна на Канале Гранде, в Санта Кроче, в малък затворен двор с един вход и изход. Като се вмъкна в апартамента, Габриел изпита усещането, че влиза в собственото си минало. Дневната изглеждаше като за снимка в списание. Дори старите списания и вестници изглеждаха подредени от фанатик, стремящ се към външно съвършенство. Той отиде до малка четвъртита масичка и разгледа снимките в рамка: Киара и нейните родители, Киара и по-големият й брат, който живееше в Падуа, Киара с приятелка на брега на Тивериадско море27. Именно по време на това свое пътуване тя — току-що навършила двайсет и пет години — бе привлякла вниманието на един търсач на таланти от Службата. Шест месеца по-късно, след като беше проверена обстойно и добре обучена, Киара бе изпратена обратно в Европа като бат левейха28. Нямаше нейни снимки с Габриел, защото такива не съществуваха.
Той отиде до прозореца и погледна навън. Долу, на девет метра под него, лениво течаха мазните зелени води на Рио дел Меджо. Към отсрещната сграда бе прокарано въже за простиране. Ризи и панталони се полюшваха на слънцето, а в другия край на въжето една старица седеше пред отворения прозорец, отпуснала пълната си ръка на перваза. Тя видимо се изненада, като го видя. Габриел вдигна ключа и каза, че е приятел на Киара от Милано.
Той спусна щорите и отиде в кухнята. В мивката имаше наполовина изпита чаша с кафе с мляко и коричка от намазана с масло препечена филийка. Изключително придирчива към останалите неща, Киара винаги оставяше съдовете от закуската си в мивката чак до вечерта. Като израз на домакинска дребнавост Габриел ги остави там, където си бяха, и влезе в спалнята й.
Хвърли чантата си върху неоправеното легло и устоявайки на изкушението да претърси стенния гардероб и чекмеджетата й, влезе в банята и пусна душа. Отвори шкафчето над мивката и погледна за самобръсначка, афтършейв или друго доказателство за мъжко присъствие. Имаше две неща, които не беше виждал преди: шишенце с приспивателни и друго — с антидепресанти. Върна ги точно на мястото, на което ги намери. Киара, както и той самият, беше обучена да забелязва дори и най-малките промени.
Съблече дрехите си и ги хвърли в коридора, после прекара дълго време под душа. Като приключи, уви хавлията около талията си и отиде в спалнята. Пухеният юрган ухаеше на Киара. Щом отпусна глава върху възглавницата й, камбаните на „Санта Кроче“ удариха за обяд. Той затвори очи и потъна в дълбок сън.
Събуди се късно следобед от шума на ключ, мушнат в ключалката, последван от потракването на токчетата на Киара в антрето. Тя не си направи труда да извика, че се е прибрала. Знаеше, че той ще се събуди при най-малкия шум или движение. Когато влезе в спалнята, тихо си тананикаше глупава италианска популярна песен, която той не харесваше.
Седна в края на леглото, достатъчно близо, та бедрото й да се притисне до ханша му. Габриел отвори очи и я наблюдава, докато тя си свали ботушите и изхлузи джинсите. Киара сложи длан на гърдите му. Той дръпна панделката от косата й и кестенявите къдрици се спуснаха като водопад по лицето и раменете й. Тя повтори въпроса, който му зададе на площада:
— Защо си тук, Габриел Алон?
— Чудех се дали да не пробваме отново — отвърна той.
— Не ми е нужно да пробвам. Вече съм опитвала веднъж и много ми хареса.
Габриел отвърза коприненото шалче на шията й и бавно започна да откопчава копчетата на блузата й. Киара се наведе и го целуна по устата. Сякаш го целуна Рафаеловата Мадона Алба.
— Ако пак ме нараниш, ще те намразя завинаги.
— Няма да те нараня.
— Никога не съм спирала да те сънувам.
— Хубави ли бяха сънищата?
— Не — отговори тя. — Сънувах само, че си умрял.
Единствената следа от Габриел в апартамента беше стар скицник. Той отгърна на чиста страница и огледа Киара с професионална безпристрастност. Увита в копринения чаршаф, тя седеше в края на дивана, подвила под себе си дългите си крака. Лицето й бе обърнато към прозореца, осветено от залязващото слънце. Габриел с облекчение видя първите бръчици в ъгълчетата на очите й. Винаги се бе притеснявал, че тя е твърде млада за него и че един ден, когато той остарее, ще го напусне заради друг мъж. Той дръпна чаршафа, оголвайки гърдите й. Киара задържа погледа му за миг, после затвори очи.