Габриел спря да рисува и погледна към Киара над ръба на скицника, сякаш искаше да й каже, че не му допада пренебрежителното съпоставяне на храната и съпругата му.
— Извинявай — каза Киара. — Как е тя?
Той се чу да й отговаря, че Леа е добре, че два или три пъти в седмицата ходи до психиатричната клиника „Маунт Херцел“, за да прекара няколко минути с нея. Ала докато й казваше тези неща, умът му беше другаде — на малка уличка във Виена, недалеч от Юденплац, виждаше бомбата, която уби сина му, и огнения ад, който съсипа тялото на Леа и отне паметта й. Цели тринайсет години тя бе мълчала в негово присъствие. Сега от време на време му говореше. Наскоро в градината на болницата го попита същото, което и Киара преди малко. Дали е имало други жени, докато тя е отсъствала. Беше й отговорил откровено.
— Обичаш ли това момиче, Габриел?
— Обичах я, но се отказах от нея заради теб.
— Защо, за бога, си направил това? Погледни ме. Нищо не е останало от мен. Нищо, освен спомени.
Киара бе потънала в мълчание. Светлината, огряла лицето й, взе да избледнява от кораловочервено към сиво. Дебелата старица се показа на отсрещния прозорец и започна да прибира прането си. Киара придърпа чаршафа до брадичката си.
— Какво правиш?
— Не искам синьора Лоренцето да ме види гола.
Дръпвайки чаршафа в първоначалното му положение, Габриел остави черен отпечатък от въглена върху гърдите й.
— Предполагам, ще трябва да се върна в Йерусалим — вметна Киара. — Освен ако не ти се иска да кажеш на Шамрон, че не можеш да оглавиш „Специални операции“, защото ще останеш във Венеция.
— Привлекателна идея — рече той.
— Привлекателна, но невъзможна. Ти си предан войник, Габриел. Винаги правиш каквото ти наредят. Винаги си го правил. — Тя избърса петното от гърдите си. — Поне няма да ми се налага да обзавеждам апартамента.
Габриел не вдигна очи от скицника. Киара се вгледа в лицето му и попита:
— Какво си направил с него?
— Нуждаех се от място, където да работя.
— И просто размести някои неща?
— Знаеш ли, и аз огладнях.
— Габриел Алон, там остана ли нещо?
— Тази вечер е топло — отвърна той. — Хайде да се качим на корабчето до Мурано и да хапнем риба.
9. Йерусалим
В осем вечерта на следващия ден Габриел пристигна на улица „Наркис“. Колата на Шамрон бе паркирана до тротоара, а неговият бодигард Рами стоеше на пост на алеята пред номер 16. Горе Габриел завари всички лампи да светят, а Ари седеше до кухненската маса и пиеше кафе.
— Как влезе?
— В случай че си забравил, това беше безопасен апартамент на Службата. В интендантството разполагат с ключове.
— Да, обаче аз смених ключалките през лятото.
— Наистина ли?
— Май ще трябва да ги сменям отново.
— Не си прави труда.
Габриел отвори прозореца, за да проветри стаята от пушека. Шест фаса лежаха като гилзи в една кафена чинийка. Шамрон беше тук от доста време.
— Как е във Венеция?
— Там е чудесно, но следващия път, когато влезеш с взлом в моя апартамент, прояви възпитание и не пуши. — Алон взе чинийката и изсипа фасовете в кофата за боклук. — Какво е толкова спешно, че не може да почака до утре сутринта?
— Друга саудитска връзка с атентата във Ватикана.
Габриел вдигна поглед към Шамрон.
— Кой е?
— Ибрахим ал Бана.
— Египетският духовник? Защо ли не съм изненадан.
Габриел седна до масата.
— Преди две вечери шефът на централата ни в Кайро се е срещнал тайно с един от нашите най-важни информатори в египетските служби „Мухабарат“. Изглежда, професор Ибрахим ал Бана има дългогодишна борческа традиция в рода си. По-големият му брат е бил член на „Мюсюлманско братство“ и близък съратник на Айман ал Зауахири — втория човек в Ал Кайда. Негов племенник е заминал за Ирак да се сражава срещу американците и е убит при обсадата на Фалуджа. Както става ясно, сред египетските ислямски бойци се слушат касети с проповедите на имама.
— Много жалко, че нашият приятел от „Мухабарат“ не е казал на Ватикана истината за Ал Бана. Седемстотин души щяха да са живи… и в купола на базиликата „Свети Петър“ нямаше да зее дупка.
— Египтяните знаели и още нещо за професор Ал Бана — рече Шамрон. — През по-голямата част от осемдесетте и деветдесетте години, когато проблемът с ислямския фундаментализъм избухна в Египет, професорът е получавал редовно пари в брой и инструкции от саудитец, който се представял за служител на Международната ислямска организация за освобождение — една от главните саудитски благотворителни организации. Този мъж се е представял като Халил, но египетското разузнаване е узнало истинското му име: Ахмед бен Шафик. Обаче още по-интересна е професията на Бен Шафик по онова време.