— Бил е от ГРД — подхвърли Габриел.
— Точно така.
ГРД, или Генерална разузнавателна дирекция, беше името на саудитската разузнавателна служба.
— Какво знаем за него?
— Допреди четири години Бен Шафик е бил шеф на тайно подразделение на ГРД с кодовото име Група 205, отговорна за създаването и поддържането на връзките между Саудитска Арабия и ислямските бойни групи в целия Близък изток. Египет е бил една от първостепенните цели на Група 205, заедно с Афганистан естествено.
— Какво е значението на номера?
— Това е бил вътрешният номер на кабинета на Бен Шафик в щабквартирата на ГРД.
— Какво се е случило преди четири години?
— Бен Шафик и неговите агенти предоставяха оръжие и пари на терористите от „Хамас“ и „Ислямски джихад“. Един палестински информатор ни каза за операцията и ние съобщихме на американците. Американският президент показа нашите доказателства на краля и му оказа натиск да закрие Група 205. Това се случи шест месеца след атентата на 11 септември и кралят нямаше друг избор, освен да отстъпи пред исканията на президента, за огромен потрес на Бен Шафик и другите хардлайнери в кралството. Група 205 бе разформирована, а Бен Шафик — изгонен от ГРД.
— Отишъл е от другата страна на барикадата?
— Питаш ме дали е станал терорист? Отговорът е, че не знаем. Това, което знаем обаче, е, че ислямската войнственост е в кръвта му. Дядо му е бил водач на Ихван — Обществото на ислямските братя, създадено от Ибн Сауд в началото на XIX век в Нажд.
Габриел познаваше добре Ихван. В много отношения те бяха прототипът и духовният предшественик на съвременните ислямски бойни групи.
— Къде другаде е действал Бен Шафик, когато е бил с Група 205?
— В Афганистан, Пакистан, Йордания, Ливан, Алжир. Дори подозираме, че е бил и на Западния бряг.
— Значи е възможно да си имаме работа с някого, който има терористични контакти, като се започне от Ал Кайда и се стигне до „Хамас“ и „Мюсюлманско братство“ в Египет. Ако Бен Шафик е минал от другата страна на барикадата, ние сме изправени пред кошмарен сценарий — перфектния терористичен „мозък“.
— Открихме и още интересни неща в нашите архиви — каза Шамрон. — Преди две години получихме доклади за един саудитец, който обикалял бежанските лагери в Южен Ливан за набиране на опитни бойци. Според докладите, той се е представял като Халил.
— Същото име, което Бен Шафик е използвал в Кайро.
— За съжаление, не можахме да го проследим. Честно казано, ако се добирахме до всеки богат саудитец, който се опитва да създаде армия, за да води джихад, нямаше да можем да свършим нищо друго. Като теглим чертата, както се казва, сме валат.
— Какво още имаме за Бен Шафик?
— Опасявам се, съвсем малко.
— А снимка?
Шамрон поклати отрицателно глава.
— Както можеш да предположиш, той си пада срамежлив.
— Трябва да споделим тази информация, Ари. Италианците трябва да знаят, че може би има саудитска връзка. Американците също.
— Знам — отвърна мрачно Шамрон. За него идеята да сподели трудно придобити сведения беше като ерес, особено когато няма да спечели нищо в замяна. — Свикнал съм да бъда синьо-бял — допълни той, намеквайки за цветовете на националния флаг на Израел. — Това беше нашето мото. Нашата ценностна система. Ние сами си вършехме работата. Не сме молили други за помощ и не сме помагали на други да решават проблемите си.
— Светът се промени, Ари.
— Може би не съм роден за такъв свят. Когато се борехме срещу ООП и „Черният септември“, си беше чиста Нютонова физика. Наблюдавай ги, подслушвай ги, определи числеността на тяхната организация, елиминирай нейните ръководители. Сега се борим срещу „движение“ — рак, който е обхванал всички жизненоважни органи в тялото. Това е като да се опитваш да хванеш мъгла върху стъкло. Старите правила са неприложими. Синьото и бялото вече не са достатъчни. Обаче ще ти кажа едно нещо. Това няма да се приеме добре във Вашингтон. Саудитците имат много приятели там.