Выбрать главу

— Причина за това са парите — каза Габриел. — Ала американците трябва да узнаят истината за техния най-добър приятел в Арабския свят.

— Те знаят истината. Просто не искат да я приемат. Американците са наясно, че в много отношения саудитците са източникът на ислямския тероризъм, че те посяха семената, напояваха ги с петродолари и ги торяха с уахабитска омраза и пропаганда. Те явно са доволни да живеят с това, сякаш вдъхновеният от саудитците тероризъм е просто малък преразход за всяка цистерна с бензин. Това, което не разбират, е, че тероризмът никога не може да бъде победен, ако не се стигне до извора: Рияд и Ал Сауд.

— Още една причина да споделим с тях сведенията, свързващи ГРД и Ал Сауд с атентата във Ватикана.

— Радвам се, че мислиш така, защото ти бе избран да отидеш във Вашингтон и да им съобщиш какво знаем.

— Кога тръгвам?

— Утре сутринта.

Шамрон погледна разсеяно през прозореца и за втори път попита Габриел за пътуването му до Венеция.

— Примамиха ме там под фалшив претекст — отвърна Алон. — Обаче се радвам, че отидох.

— Кой те измами?

Габриел му каза. Усмивката, която се появи на лицето на Ари, го накара да се зачуди дали и той не е замесен в тази операция.

— Тя ще дойде ли тук?

— Прекарахме заедно само един ден — отговори Алон. — Нямаше време да правим никакви планове.

— Не ми се вярва — рече предпазливо Шамрон. — Със сигурност не възнамеряваш да се върнеш във Венеция. Забрави ли, че се ангажира да поемеш ръководството на „Специални операции“?

— Не, не съм забравил.

— Впрочем твоето назначение ще се извърши официално, когато се върнеш от Вашингтон.

— Броя часовете дотогава.

Шамрон огледа апартамента.

— Призна ли на Киара, че махна всичките й мебели?

— Тя знае, че трябваше да извърша някои промени, за да го пригодя за ателие.

— Никак няма да се зарадва — подхвърли Ари. — Бих дал всичко, за да видя лицето й, когато влезе тук за първи път.

* * *

Шамрон остана още един час, за да получи отчет от Габриел за атентата във Ватикана. В девет и петнайсет Алон го изпрати до колата и остана за малко на тротоара, докато габаритите на автомобила изчезнаха зад ъгъла. После се качи обратно в апартамента си, подреди кухнята, угаси лампата и отиде в спалнята. Точно тогава жилищната сграда се разтресе от мощна експлозия. Както всички израелци, той се бе научил да преценява пораженията от бомбените атентати по броя на сирените. Колкото повече сирени, толкова повече линейки. Колкото повече линейки, толкова повече убити и ранени. Чу една сирена, после втора, трета. „Не са твърде много“ — помисли си Габриел. После включи телевизора и зачака първите новини, но петнайсет минути след експлозията не бе спомената и дума за нея. Разтревожен, вдигна слушалката и набра номера на телефона в колата на Шамрон. Никой не отговори.

Втора част

Дъщерята на доктор Гаше

10. Ейн Керем, Йерусалим

Животът на Геула Шамрон беше низ от напрегнати нощни бдения. Бе изтърпяла тайните мисии в опасни страни, войните и терора, кризите и заседанията на кабинета по сигурността, които сякаш никога не свършваха преди полунощ. Винаги се страхуваше, че един ден ще се появи някой от старите врагове на Шамрон и ще си отмъсти. Знаеше, че някой ден ще й се наложи да очаква известие дали Ари ще живее, или ще умре.

Габриел я завари да седи спокойно в частната чакалня на интензивното отделение на медицинския център „Хадаса“. Прословутото пилотско яке на Ари лежеше в скута й и тя разсеяно подръпваше скъсаното място от дясната страна на гърдите, което Шамрон никога не счете за необходимо да бъде закърпено. Габриел винаги намираше в тъжния поглед и в буйната побеляла коса на Геула някаква прилика с Голда Мейер. Не можеше да я погледне, без да си спомни за деня, в който Голда тайно закачи медала на гърдите му и със сълзи в очите му благодари, че е отмъстил за единайсетимата израелци, убити в Мюнхен.

— Какво се случи, Габриел? Как се добраха до Ари в центъра на Йерусалим?

— Вероятно е бил под наблюдение от дълго време. Снощи, когато тръгна от дома ми, каза, че ще се върне в кабинета на министър-председателя, за да свърши малко работа. — Алон седна и хвана ръката на Геула. — Ударили са го на светофара на улица „Крал Джордж“.