„Да…“, казваше предизвикателно Ема.
Джонатан пусна нощницата й върху скута си. Всичко това вече го нямаше. Прониза го мъчителен копнеж. Толкова мощен, че заплашваше да премине в паника от дълбоката, неутешима загуба.
Погледна пак нощницата й и дишането му се успокои. Не беше готов да се сбогува. Сгъна я и я напъха обратно под възглавницата. Искаше му се да усеща присъствието й до себе си още малко…
7.
Управлението на Службата за анализи и сигурност се намираше в модерна сграда от стомана и стъкло на Нусбаумщрасе в Берн. Служителите в швейцарското контраразузнаване наброяваха по-малко от двеста души. Работата им се състоеше главно в събиране и анализ на информация. Включваше наблюдение на регистрираните агенти от чужди правителства, пребиваващи в Берн, и проследяване на съобщенията към страната, които се считаха за подозрителни.
Ала само трийсет от служителите се занимаваха с по-активна дейност — ежедневно проучване и инфилтриране в екстремистки групировки, действащи на швейцарска територия, включително чужди терористични ядра. Бяха малка група с добре организиран начин на работа.
Маркус фон Даникен пристигна точно в седем сутринта и веднага се залови за работа. Вдигна телефона и набра вътрешен номер. Отсреща се обади жена:
— Шмид. ИСВС.
Фон Даникен се представи.
— Трябва ми цялата ни налична информация за лице от списъка ни за наблюдение. Казва се Тео Ламерс. Спешно е.
— Да, сър. Ще я изпратя незабавно — докладваха му мигновено.
Минута по-късно компютърът му сигнализира за току-що получен имейл. Фон Даникен с радост установи, че съдържа очаквания от ИСВС файл. Това беше доклад с информацията, прехвърлена към тях от белгийската полиция.
Теодор Албрехт Ламерс, роден в Ротердам през 1961 година. Защитил докторат по машинно инженерство в университета в Утрехт. Местил се от работа на работа в няколко посредствени фирми в Амстердам и Хага. Привлякъл вниманието на властите през 1987 година, докато работел като сътрудник на Джералд Бул, американски оръжеен конструктор. По това време Бул се трудел над създаването на „супер оръжие“ за Саддам Хюсеин. Носело кодово име „Вавилон“ и всъщност представлявало гигантско артилерийско оръдие, способно да изпрати снаряд на стотици километри с убийствена точност. Работата на Бул за диктатора от Близкия изток не беше тайна за никого. Въпреки това, той и сътрудниците му — в това число Тео Ламерс, били взети под наблюдението на белгийската полиция.
Фон Даникен и сам знаеше продължението на историята. Джералд Бул бе убит през 1990 година с пет куршума в тила от килър, дебнещ във фоайето на апартамента му в Брюксел. В началото се смяташе, че убийството е станало по поръчка на Мосад, израелската разузнавателна служба. Тази хипотеза обаче се оказа погрешна. По онова време израелците поддържали далечни, но топли взаимоотношения с Бул. Като вероятни купувачи са били нетърпеливи да узнаят върху какво точно е работел в момента. Именно заради това е бил убит от иракчаните. Щом проектът „Вавилон“ бил завършен, Саддам Хюсеин не искал Бул да разкрива подробности за него на никого, най-малко на израелците.
Фон Даникен затвори имейла, изправи се и застана до прозореца. Утрото беше сиво и мрачно; от ниските, плътни облаци се сипеше мокър сняг. Отвън се виждаше паркингът, а зад него — недовършена административна сграда, с щъкащи по етажите строителни работници, въпреки лошото време.
Ами Ламерс? Той се зачуди. Какви ли ги е вършил, щом му се е налагало да държи автомат в работилницата си и куп различни паспорти подръка? И щом зад бараката за дърва в двора му го е дебнел наемен убиец?
Фон Даникен се върна на бюрото си. Отгоре лежаха няколко досиета: „Летища и имиграция“; „Антитероризъм — вътрешен“; „Антитероризъм — международен“ и „Незаконна търговия“. Прехвърли набързо съдържанието им и остави „Антитероризъм — международен“ за накрая.
Папката съдържаше телеграфни съобщения от международни служби за сигурност. През 1971 година, разтревожен от големия брой престъпления по политически подбуди, директорът на швейцарската разузнавателна служба спомогнал за създаването на конфедерация от западноевропейски полицейски кадри, отговорни за вътрешната сигурност в своите държави. Организацията станала известна като „Клуб Берн“. След 11-ти септември променили името си на „Група Анти терор“.