Най-горният доклад беше от шведската служба за сигурност и съобщаваше, че Валид Гасан, подозиран екстремист (Швеция не одобряваше думата „терорист“.), е бил засечен в Стокхолм. По-нататък се казваше, че Гасан се смята за главния заподозрян за бомбения атентат в хотел „Шератон“ в Аман, Йордания, както и за няколко неуспешни опита за нападение. Обръщаха се към тях с молба незабавно да препращат всяка информация, отнасяща се до Гасан или негови съучастници, към шведската разузнавателна служба.
Докладът беше точен, но непълен.
Валид Гасан беше минал през Швейцария през януари. След получено сведение от свой информатор от джамията в Женева, Фон Даникен бе изпратил екип да го проследи и арестува. Въпреки че Швейцария не одобряваше това, издадено от Интерпол разпореждане, даваше пълномощия на Фон Даникен да го задържи. Съдбата обаче явно бе на страната на Гасан и терористът успя да напусне страната, а на Фон Даникен не му оставаше нищо друго, освен да подаде сигнал за местонахождението му.
Замисли се за нокътя, който намери в самолета… Може пък докладите му за дейността на Гасан да са свършили някаква работа. Нямаше представа обаче дали терористът е бил отвлечен от улиците на Стокхолм, или от някой друг европейски град. Нека Филип Палумбо, шеф на Специалния наказателен отдел към ЦРУ, уведоми швейцарците за настоящото местонахождение на Гасан, ако изобщо сметне за целесъобразно…
Фон Даникен слезе по стълбите до втория етаж, прекоси дългия хладен коридор, застлан със сив килим, и застана пред последната врата вдясно. На табелката пишеше ОКДС — Отдел за координация на документи за самоличност.
ОКДС се занимаваше с набавянето на образци от документи за самоличност от всички държави по света. В претъпканите им шкафове имаше поне по едно копие от всеки паспорт, свидетелство за правоуправление, акт за раждане и всички останали документи, издавани понастоящем в повече от двеста държави в цял свят.
Фон Даникен отвори вратата и надникна.
— Макс, зает ли си?
Макс Зайлер ръководеше ОКДС. Беше нисък, синеок мъж с широки гърди и оредяваща руса коса.
— Очаквах да наминеш — каза той и вдигна глава от бюрото си. — Разбрах, че не си скучал тази нощ.
Фон Даникен му разказа за случилото се.
— Открихме това в дома на жертвата — обясни той и му подаде трите паспорта.
Зайлер внимателно ги огледа.
— Агент ли е бил?
— Агент, трафикант, мошеник… Все някое от трите.
Зайлер взе червения паспорт. На корицата имаше герб със златна корона и надпис: Koninkrijk der Nederlanden.
— Този ли е истинският?
— В разрешителното му за постоянно пребиваване е отбелязана холандска националност. В ИСВС е под наблюдение след дипломирането му от холандски университет. Съмнявам се да е бил вербуван преди осемнайсетгодишна възраст. Но въпреки това искам пълно проучване. Пусни всички паспорти за проверка през Идентигейт, а после се разрови за съпътстващи документи и се свържи с органите, които са ги издали.
Съпътстващите документи включваха карти за социално осигуряване и актове за раждане — правителството ги издаваше като потвърждение за действителността на нечия самоличност.
Зайлер се присегна и разчисти един стол от струпаните отгоре му бумаги: италиански свидетелства за правоуправление, немски карти за медицинска застраховка, английски актове за раждане. Всичките фалшиви.
— Джулс Гай, роден през 1962 година в Брюксел — прочете на глас той, след като отвори белгийския паспорт. Разлисти страниците, за да разгледа печатите от пътувания извън страната, върна се пак на първата страница и я пъхна под светлината на ултравиолетовата лампа на бюрото си. Появи се блед образ на белгийския кралски дворец.
— Реактивното мастило изглежда наред — отбеляза Фон Даникен.
— Новите белгийски паспорти са добри. Този тук има пет белега за защита от фалшификация. Лазерно гравирана снимка на притежателя; воден знак с образа на Алберт II; оптично променливо изображение на Белгия, сменящо цвета си от зелено към синьо, в зависимост от зрителния ъгъл, и два микрочипа. На пръв поглед смятам, че е истински.
— Искаш да кажеш, като истински?
— Не. Искам да кажа, че е истински паспорт. Официално издаден от съответните органи.