— Ще се изненадате ли, ако ви кажа, че в зората на кариерата си господин Ламерс е проектирал артилерийски оръжия? — попита Фон Даникен.
— Той беше забележителен човек — поясни Менц. — Предполагам, че се е интересувал от много неща, които не е споделял с мен. Мога да заявя единствено, че като компания, никога не сме се занимавали с каквито и да било оръжия. — Тя сбърчи вежди. — Защо? Смятате ли, че това има нещо общо със смъртта му?
— На този етап, всичко би могло да е от значение.
— Разбирам. — Менц извърна поглед и той усети, че обмисля думите му. Изражението й се смекчи. Тя закри лицето си с ръце и изхлипа. — Моля да ме извините. Смъртта на Тео дълбоко ме разстрои.
Фон Даникен се зае да драска нещо в бележника си. Далеч не бе инспектор Мегре, но Микаела Менц очевидно казваше истината. Или поне не е имала представа, ако Ламерс е бил замесен в нещо нередно. Изчака я да се поуспокои и попита:
— Господин Ламерс пътуваше ли служебно?
— Дали е пътувал? Господи, да! — отвърна тя и избърса сълзите си. — Постоянно контролираше монтажната дейност, приемаше поръчки, ухажваше клиентите…
— В кои държави пътуваше основно?
— Деветдесет процента от продажбите ни са в рамките на Европа. Непрекъснато сновеше между Дюселдорф, Париж, Милано и Лондон. Главно в промишлените им райони.
— А в Близкия изток? Сирия? Дубай?
— Никога.
— Не сте ли работили с Израел или Египет?
— Абсолютно никога.
— Кой се занимаваше с резервациите на пътуванията му?
— Той, предполагам.
— Искате да кажете, че господин Ламерс не е имал секретарка, която да върши това вместо него? Да запазва самолетни билети, хотели, коли под наем… Служебните пътувания изискват сериозна подготовка.
— Не искаше и да чуе за секретарка. Тео не обичаше да стои със скръстени ръце. Правеше резервациите по интернет.
Фон Даникен записа информацията в бележника си. Частта за скръстените ръце мина покрай ушите му. Ламерс просто е бил потаен човек. Не е искал да му надзъртат над рамото, докато резервира полет на името на Джулс Гай или някой от другите му псевдоними.
— Доктор Менц — попита той с нещо като усмивка. — Дали бих могъл да надникна в кабинета му? Ще ми помогне да добия по-добра представа за него.
— Не мисля, че идеята е добра.
Фон Даникен вече превишаваше пълномощията си. Не носеше съдебно разпореждане със себе си. Според закона, нямаше никакво право да слухти наоколо.
— Искам да направя всичко възможно, за да заловя убиеца му — каза той с предизвикателен поглед. — А вие?
Микаела Менц стана от бюрото си и му кимна да я последва. Кабинетът на Ламерс беше точно до нейния. Еднакво оскъден по площ и обзавеждане. Погледът на Фон Даникен незабавно бе привлечен от любопитен предмет, изложен върху един шкаф. Висок около половин метър механизъм, изработен от някаква полупрозрачна пластмаса, с V-образна форма.
— А това някое от вашите произведения ли е? — попита той.
— Това е ЛМУ — отвърна доктор Менц. — Летателно микроустройство.
— Ще позволите ли? — Той посегна към уреда. Менц кимна и мъжът го пое в ръце. Тежеше по-малко от килограм. Крилата бяха изключително твърди, а в същото време — изненадващо гъвкави. — Това нещо лети ли наистина?
— Разбира се — настръхна тя, сякаш обидена от въпроса му. — Има петдесет километра обхват и максимална скорост над четиристотин километра в час.
— Невъзможно! — възкликна Фон Даникен с престорен ентусиазъм. — И го е построил тук? — Менц кимна одобрително.
— Със собствените си ръце в нашата лаборатория за научни изследвания и разработки. Това е най-малкият модел, който е правил. Много се гордееше с него.
Фон Даникен запамети всяка една нейна дума. Обхват: петдесет километра. Скорост: четиристотин километра в час. Построен със собствените му ръце… Най-малкият му модел. Което значеше, че има и други. Загледа се внимателно в странния летателен апарат. Без съмнение се управляваше от навигационна система, точна до сантиметри.
— Възнамерявали ли сте да започнете масово производство на този модел? Като играчка например?
Както и очакваше, Менц се наежи при произнасянето на думата. Пристъпи напред и пое дистанционно управляемия апарат от ръцете му.
— ЛМУ не е играчка. Това е най-лекото по рода си летателно средство в света. За ваша информация, направено е по поръчка за много важен клиент.