Выбрать главу

Работата на Палумбо беше проста. Да открива заподозрените терористи и да ги отвлича за разпит. За целта имаше на разположение три реактивни самолета; екип от агенти, готови да поемат към всяка една от четирите посоки на света с един час предизвестие; както и неписаната благословия на адмирал Лафивър и стоящия зад гърба му президент на Съединените щати. С едно-единствено условие — да не допуска да бъде заловен. А това, без съмнение, си беше нож с две остриета…

Самолетът се приземи в Дамаск в 13:55 часа местно време. Първото, което направи, бе да предаде затворника в ръцете на сирийските власти. Подписаните от него документи в три екземпляра превърнаха затворник 88891Z в повереник на сирийската наказателна система. Валид Гасан бе прекратил съществуването си някъде над Средиземно море. Официално се водеше за „безследно изчезнал“.

Спретнат мъж с делови вид, облечен в колосана маслиненозелена униформа, се появи от ярко осветения коридор. Казваше се полковник Меджид Малуф — или полковник Майк, както настояваше да го наричат. Той щеше да води разпита.

Полковник Майк бе непривлекателен мъж с изпито лице, осеяно с дълбоки белези от шарка. Посрещна американеца с целувка по двете бузи, прегръдка и ръкостискане — поздрав, мощен като меча прегръдка. Двамата се оттеглиха в кабинета му, където Палумбо прекара един час в обсъждане на подробностите около случая, наблягайки на празните места, които Гасан тепърва трябваше да попълни.

Сириецът запали цигара и заби поглед в записките си.

— Предполагаемо време?

— Считай го за сериозно надвиснала заплаха — отвърна Палумбо. — Вероятно до дни. Две седмици най-много.

— Трябва да се действа бързо значи.

— Боя се, че да.

Сириецът махна с пръст парченце тютюн, залепнало на езика му.

— Имаме ли време да доведем роднини?

Доказано успешен похват при разпит бе присъствието на майка или сестра на заподозрения. Само представата за физическо насилие върху някоя от тях водеше до пълни самопризнания в болшинството от случаите.

— В никакъв случай — отвърна Палумбо. — Трябва ни нещо с незабавен резултат.

Сириецът вдигна рамене.

— Разбрано, приятелю мой.

Официално Сирия все още фигурираше в списъка на Съединените щати на „държави — спонсори на тероризъм“, въпреки че не беше директно свързвана с никакви терористични действия от 1986 година насам. Дори заклеймяваше всякакви опити на местни групировки за атаки на сирийска земя или срещу западни обекти. Ала Сирия предоставяше „пасивна подкрепа“ на различни екстремистки групировки с искания за независимост на Палестина. „Ислямски джихад“ бяха разположили щаба си в Дамаск, а „Хамас“ и „Народен фронт за освобождение на Палестина“ също поддържаха клонове в града.

Въпреки това, наред с масовото незачитане на човешките права в страната, американското правителство разглеждаше сирийците като партньори във войната срещу терора. След 11-ти септември сирийският президент бе предоставил на САЩ информация относно местопребиваването на някои от членовете на Ал Кайда и бе заклеймил атаките. По време на войната в Ирак сирийските военни положиха усилия да спрат потока от незаконно преминаващи границата въстаници към Ирак. Като държава с вековна диктатура, Сирия не желаеше революцията на ислямските фундаменталисти да помете целия арабски свят. От нея се искаше единствено да гледа отстрани бушуващата гражданска война в Ирак и да кротува. Прояви на екстремизъм нямаше да се толерират.

Килията за разпити беше тясна, усойна стая, с решетки на прозореца и отводнителен канал по средата на пода. Мъж от охраната вкара затворника вътре. Минута по-късно друг довлече дървен училищен чин, от онези, при които столът и плотът за писане са свързани. Накараха Гасан да седне. Охраната махна черната качулка от главата му.

— Е, господин Гасан — започна полковник Майк на арабски. — Добре дошли в Дамаск. Ако сътрудничите и отговаряте на въпросите ни, престоят ви тук ще е кратък и ще ви върнем обратно под опеката на американските ни приятели. Разбирате ли ме?

Гасан не отговори.

— Желаете ли цигара? Вода? Нещо друго?

— Да си го начукаш! — измърмори Гасан, но перченето му се изпари след нервните му погледи през рамо.