Вече не се опитваше да избяга, а просто да оцелее. Налагаше се да убие нападателя си. Започваше да губи съзнание и насочи мисълта си към Ема. Видя очертанията на тялото й върху леда. Сама. Изоставена. Знаеше, че вината е негова и не може да я остави там. Трябваше да се качи в планината и да я докара в града.
Мисълта за това го наелектризира. Пръстите му здраво стиснаха антената. Трескаво заопипва надвесеното лице над него, търсейки точката, която му трябваше. С последни сили успя да се надигне и яростно замахна. Заби антената до дъно.
Натискът върху гърлото му внезапно отслабна…
Мъжът се олюля настрани. Завъртя се в кръг като обезумял. Очилата му увиснаха на ухото, от което стърчеше парче от антената. Направи няколко безуспешни опита да я хване, ала пръстите му не се подчиняваха.
Без да изпуска мъжа от поглед, Джонатан се свлече замаян от капака. Като лекар, веднага му стана ясно, че острието на антената е пробило тъпанчето, забило се е в малкия мозък и е оплело двигателните рефлекси, автономната нервна система и бог знае още какво.
Нападателят му се свлече на колене и брадичката му опря в гърдите. Притихна с отворени очи, като играчка с изтощени батерии.
Симон се изправи на крака. Едната страна на лицето й бе зачервена и подута.
— Мъртъв ли е?
Джонатан сложи пръст на шията му и кимна. Изправи се, откърти с крак парче лед и го притисна към бузата й.
— Кой е той? — попита тя.
— Нямам представа. За пръв път ги виждам и двамата.
Под разкопчаното яке, върху колана на мъжа се виждаше сребърна значка, а до нея — пистолет. Джонатан коленичи, за да разгледа значката. В горната й част бяха гравирани думите: Полицейско управление Граубюнден. Стомахът му се сви. Бръкна във вътрешния джоб и извади карта за самоличност. Старши полицай Оскар Щудер. Снимката съвпадаше.
— Ченге. — Джонатан подхвърли картата към Симон.
— Бягай — прошепна тя. — Изчезвай оттук.
— Не мога. Трябва да разкажа на полицията какво се случи.
— Тези тук са полицията.
Джонатан сякаш не можеше да проумее този факт.
— Но какво точно правеха? Не обелиха и дума.
— Не знам и не ме интересува — отвърна Симон. — Израснах в страна, където никой няма доверие на ченгетата. Прибраха баща ми и чичо ми без каквото и да било обяснение. Знам на какво е способна полицията.
— Глупости, тук не е Египет… — възрази той.
— Е, и? Тази значка да не би да е фалшива?
— Не знам… Тоест, няма значение. Не е редно. Не мога да избягам. Човекът е мъртъв. Аз го убих. Просто не мога да…
— Ти, там! Amerikaner. Не мърдай от мястото си. — На няколко метра встрани от тях, стоеше на четири крака едрият рус мъж. За разлика от позата му, гласът му звучеше доста стабилно. В ръката си държеше насочен към тях пистолет.
Amerikaner, замисли се Джонатан. За пръв път виждаше този мъж. Откъде можеше да знае, че е американец?
Русият се прицели и натисна спусъка. Нищо. Погледна объркано пистолета и се опита да махне предпазителя.
Джонатан отмести поглед от Симон към трупа на улицата, после към окървавения мъж, държащ ги на мушка с оръжието си.
— Влизай в колата! — изкрещя той. — Веднага!
Шофьорската врата зееше отворена. Скочи зад волана и запали двигателя. Симон се стовари на седалката до него с разширени от ужас очи и хлопна вратата.
Част от секундата по-късно задният прозорец се пръсна на парчета, посипвайки ги с натрошени стъкла.
Симон изпищя. Джонатан включи на задна скорост и натисна газта. Колата блъсна стрелеца и го запокити на тротоара.
Джонатан натисна рязко спирачките и включи на първа. Отпусна съединителя и колата отпраши надолу по улицата.
След минута вече бяха извън града и се носеха със сто и осемдесет километра в час по магистралата.
14.
Маркус фон Даникен стоеше под външната козирка на кафене „Стернголд“ на Белвюплац, притиснал мобилен телефон до ухото си.
— Да, Франк — каза той на висок глас, опитвайки се да надвика шумните посетители наоколо. — Нещо ново около паспорта?
Беше един часът обедно време. Силният вятър свистеше над езерото и вдигаше вихрушка от прясно натрупалия сняг.
— Интересен въпрос — отвърна Франк Винсент от белгийската Федерална полиция. — Я ми кажи, Маркус, има ли нещо за Ламерс, което да си забравил да споменеш? Някаква връзка с нас?