— Ема, хайде — подкани я той притеснено. — Достатъчно. Да се махаме оттук.
— Не — заяви тя. — Заслужаваш го. Длъжница съм ти.
— За какво?
— Тайна.
В този момент Джонатан мярна цената върху етикета и след като едва не припадна, побърза да я избута от магазина. Навън и двамата избухнаха в смях. После Ема му хвърли смразяващ поглед, който му казваше, че е извършил грях и изкуплението му е в нейни ръце.
Джонатан си спомни изражението на лицето й, докато махаше капака на кутията.
Тънката като паяжина хартия покриваше тъмна на цвят дреха. Джонатан посегна и докосна материята. Бе забравил колко е мека.
— Разкошен е — обади се Симон.
Беше пуловерът от Шамони. Семпъл, тъмносив, елегантен и с добра изработка, но на пръв поглед, нищо особено — точно по негов вкус. Прокара пръсти по яката му. Плътен кашмир. Най-меката материя на света. Струваше хиляда и шестстотин долара. Половин месечна заплата.
Имам тайни спестявания.
Това ли бе подаръкът за рожден ден, за който спомена управителят на „Белвю“?
Джонатан прибра пуловера обратно в кутията. Салдото на чековата сметка на семейство Рансъм в момента възлизаше на около петнайсет хиляди швейцарски франка — около дванайсет хиляди долара. Без да броим неплатената сметка в хотела.
Остави кутията настрана и взе кожената чанта в скута си. Обзе го тревожното чувство, че не е редно да вижда съдържанието й, така както не трябваше да отваря и писмото, адресирано до Ема. Който подслушва до затворена врата, няма да чуе нищо добро за себе си, обичаше да казва майка му. Но за Джонатан „добро“ и „лошо“ вече не съществуваха. Имаше само „честност“ и „измама“. Вече бе тръгнал по следата на багажните квитанции и нямаше как да зареже чантата. Представи си как отваря шарена руска матрьошка и отвътре излизат една след друга еднаквите дървени фигурки.
На закопчалката висеше здрав позлатен катинар. Хвърли поглед към Симон и тя кимна. Джонатан заби острието на ножчето в кожата и я разпори.
Първото нещо, което видя, беше торба с цип. В нея имаше комплект ключове за „Мерцедес Бенц“ и начертана на ръка карта, с отбелязано квадратче с надпис „Гара“, а до него — правоъгълник с надпис „Паркинг“ и знакът Х, написан с мастило в противоположната му страна. Дали се отнасяше до гарата в Ландкарт? В Швейцария имаше много гари.
Под ключовете лежеше тъмносиньо сако от креп, заедно с подходящ за него панталон и блуза в цвят слонова кост. Елегантни дрехи, каквито носеха младите ръководни кадри в Лондон и Франкфурт. Онези жени, които виждате да крачат наперено на висок ток по летищата, с мобилен телефон на ухото и чанта за лаптоп, преметната през рамо. Към дрехите имаше черен дантелен сутиен и бикини. Нищо делово няма в тях, помисли си Джонатан и ги вдигна с два пръста. Целта им бе да впечатляват коренно различна клиентела.
Следваше несесер с принадлежности за грим. Джонатан разрови съдържанието му. Спирала. Молив за очи. Червило. Фон дьо тен, руж и — мили боже — комплект изкуствени мигли. Имаше и парфюм. Tender Poison на „Диор“.
А Ема, сети се той, бе заклет почитател на Devon Dawn by Asprey. В подкрепа на родното, като истинска английска роза.
Под всички тубички, кутийки и бурканчета откри сатенена торбичка, завързана с елегантен златист шнур. Дръпна го — недотам елегантно — и надникна вътре. Истинска пиратска плячка — плътна гривна „Картие“ с изумруд; обеци с диаманти и златна огърлица. Не разбираше от бижута, но имаше вкус за качествени неща, а тези тук бяха точно такива.
Вдигна поглед и видя изненадата в очите на Симон. Сякаш прочете мислите й. Тяхната Ема не носеше делови костюми. Никога не се перчеше с алено червило на устните. Не си слагаше изкуствени мигли и не се пръскаше с „Tender Poison“. И със сигурност не притежаваше бижута на стойност стотици хиляди долари. Все едно ровеше във вещите на съвършено различна жена.
Симон разглеждаше някакъв пръстен от торбичката.
— Е. А. К. — каза тя. — Познаваш ли някого с тези инициали?
— Не. Защо питаш?
— Погледни от вътрешната страна. — Пръстенът представляваше златна венчална халка с гравиран надпис Е. А. К. 2-8-01. — Ето чия е торбичката за бижута — каза тя.
— На госпожа Е. А. К., омъжила се на втори август 2001 година. Вероятно приятелка на Ема.
Джонатан запрехвърля наум имената на познатите си, започващи с Е. Сети се за Ед и Етиен, но дантелените бикини едва ли биха им станали. Дамският списък бе още по-кратък — включваше единствено Еванджелина Ларсен, лекар от Дания, с която бяха работили заедно преди четири години.