— Хай, полковник-сан — отвърна Ога с каменно изражение на лицето си. Заповедта си е заповед. Все пак Ога имаше лошо предчувствие, а тревогата му за гайджина не беше породена единствено от професионални съображения. Но щеше да се успокои едва когато Фицдуейн вече нямаше да е под неговата опека, при това жив и цял.
Чифуне седеше в задната част на едно съвсем обикновено на вид лекотоварно „Мицубиши“, но което всъщност беше оборудвано с изключително прецизна техника за наблюдение — лаборатория на Коанчо, и видя, когато лимузината на „Намака“ спря пред входа на „Феърмонт“, а от нея изскочи шофьор с бели ръкавици и отвори вратата.
Нещо в неговото поведение веднага я впечатли, после си даде сметка, че мъжът беше излязъл от лявата врата, а не от дясната, от която би трябвало да слезе шофьорът на лимузината. Натисна бутона за уедряване на изображението, което се получаваше от видеокамерата. Лимузината беше с тъмни стъкла, но камерата беше конструирана специално за преодоляването на прегради от такова естество, а като използваше термалната настройка, тя успя да види силуета на шофьора вътре в колата. Шофьор и втори шофьор, а последния път лимузината бе дошла само с един шофьор. Интересно.
Лимузината потегли, насочи се по алеята към изхода, а след това спря, за да изчака възможност да се включи в автомобилния поток на „Язукини-дори“. Плътно зад нея се движеше сержант Ога с кола със свалени отличителни знаци. Доста по-назад ги следваше колата на Коанчо. За Чифуне не беше необходимо да ги следва на толкова късо разстояние. Към Фицдуейн имаше прикачен предавател, който показваше неговото местонахождение във всеки момент върху една огромна карта. Достиженията на технологическото развитие на Япония не се свеждаха само до автомобилите „Хонда“ и видеокасетофоните.
Сержант Ога се почувства по-спокоен, когато излязоха от натовареното движение в централната градска част и поеха по магистралата. Светофарите, кръстовищата и двупосочните платна предоставяха твърде много възможности за нанасяне на удар. Шофирането в дясната половина на двулентовото магистрално платно, по което движението бе еднопосочно и нямаше тротоари, беше значително по-безопасно.
— Ето че се задава работа за момчетата от пътната полиция — каза шофиращият детектив, след като бе погледнал в огледалото за обратно виждане. Сержант Ога, който пътуваше на задната седалка, погледна в страничното огледало, но закъсня. Превозното средство бе вече толкова близо, че той успя само да види, че беше голям камион и ги следваше на опасно късо разстояние.
Опита се да се обърне, за да го разгледа по-подробно. Чу се силен моторен рев и колата се разтресе от вибрациите, когато боядисан висок тир, марка „Хино“, боядисан в тъмнокафяво и без регистрационни номера, профуча край тях, вмъкна се в колоната точно пред полицейската кола и продължи да намалява скоростта си.
— Тъпо копеле! — изруга детективът, натискайки спирачки, за да не се блъсне в камиона отпред. — Защо не запишете номера му и не го съобщите по радиотелефона на момчетата от пътната полиция? Такава маневра е опасна дори за лека кола. И със сигурност можеш да убиеш някого, ако шофираш камион.
— Зарежи камиона — каза Ога. — Трябва да го изпревариш — ще загубим гайджина.
Шофьорът започна да изтегля колата в края на платното, когато втори „Хино“ забуча зад тях и започна да ги изпреварва. Чу се пронизително изскърцване, когато двете превозни средства се докоснаха за части от секундата, прехвърчаха искри, след което шофьорът намали скоростта и се прибра в платното. Вторият камион продължи да ускорява, докато настигна първото „Хино“, и сега двата камиона се движеха успоредно един до друг. Полицейската кола се оказа напълно отделена от лимузината отпред.
— Мамка му! — каза ядосано Ога, който рядко ругаеше. Включи скритата сирена. Ако хиното, движещо се в лентата за изпреварване, не я освободеше, това щеше да означава, че всичко е било предварително планирано. Набра централата и издиктува номерата на камионите по радиотелефона, изисквайки рутинна проверка на регистрацията им, и остави линията свободна, поставил пръст върху копчето на предавателя.
Когато сирената започна да вие, вторият „Хино“ ускори, за да освободи лентата за изпреварване. При скоростта, с която се движеше в момента, ускоряването на хиното не беше добро и въпреки това след около минута то набра достатъчно голяма скорост, за да изпревари първия камион и остави свободна лентата за изпреварване пред полицейската кола.