Когато Ога свърши разказа си, Танабу-сан остана замислена около минута. След това го погледна и каза:
— Сержант-сан, мисля, че можем да си помогнем взаимно. Елате с мен.
19.
Токио, Япония 28 юни
Чу звук като от зашлевяване на шамар. Последва втори.
Настъпи тишина и последва удар. Фицдуейн почувства болка и едва тогава осъзна, че вероятно той също беше потърпевш. Все пак не можеше да бъде сигурен. Усещаше силни болки в главата и не можеше да отвори очи. За миг си помисли, че отново се намира в болницата в Ирландия и в момента излизаше от упойка след хирургическата интервенция. Не беше малка работа да си прострелян. Искаше му се да потъне в забравата на съня.
Но тогава усети втори удар, този път по-силен.
— Катлийн — укорително измърмори той. Защо го удряха?
Чуваше гласове от разговарящи хора, но не разбираше какво говореха. Това беше странно. Почувства някакъв мокър студ и започна да кашля задавено. Всичко бе потънало във вода, която пълнеше устата и ноздрите му и прииждаше непрекъснато. Сякаш се намираше под водопад и се давеше. Не можеше да диша.
Водопадът изчезна. Отвори бавно очи. Те отказваха да фокусират добре, но над него като че ли имаше нещо дървено. Виждаше линиите, където дъските се съединяваха и странно, но предметът му приличаше на каца. Какво можеше да прави каца тук?
Постепенно очертанията на предмета над него станаха поясни. Следващата непосилна задача бе да накара мозъка си да направи някаква асоциация с въпросния предмет. Внезапно като кола, която не може да запали и се налага да бъде бутана, докато нагнети достатъчно висок заряд, Фицдуейн почувства как нещо просветна в съзнанието му. Клетките на мозъка му започнаха да функционират нормално и още в този момент си пожела това да не бе ставало. Защото откритията, които направиха, бяха най-неприятните в целия му досегашен живот.
Не се намираше в Ирландия и над него не беше се надвесила медицинска сестра. Намираше се в Япония, а мъжът, който се „грижеше“ за него, ако се съдеше по татуировките, части от които се виждаха по гърдите и ръцете му, нескрити от кимоното, беше якудза. А кацата не беше каца, а дървено ведро с въже вместо дръжка.
Беше в съзнание и виждаше, но продължаваше да се чувства отпаднал и унесен. Даде си няколко минути, а след това, когато якудза се обърна с гръб, събра сили и се опита да се изправи. Но в същия миг якудза се извъртя и сякаш от разсеяност го изрита в стомаха, при което Фицдуейн отново се озова по гръб.
„Лошата новина — каза си Фицдуейн — е, че сега се чувствам още по-отвратително. Добрата новина, ако трябва да погледна оптимистично на ситуацията, е, че сега вече със сигурност зная, че туземците не са дружелюбно настроени. А знанието, както казват, е сила.“
Изглежда, всякакви опити бяха безнадеждни. Затвори очи и се опита да въведе някакъв ред в мислите си. Явно, че беше упоен, но нямаше никаква представа как бе станало.
Какво се беше случило? Къде се намираше? Кои бяха неговите похитители?
По всичко личеше, че не възнамеряваха да го убият веднага, иначе не биха го изчакали да дойде в съзнание. Но какви ли бяха техните планове, касаещи неговото бъдещо добруване?
Като се замисли, реши, че изобщо не е сигурен, че иска да ги узнае. Якудзите имаха слабост към разсичащите оръжия и обикновено от техните жертви не оставаха никакви следи. Идеята не го докарваше до възторг, но предположи, че може да свърши като храна на рибите в Токийския залив или пък да бъде погребан в земетръсно устойчивите основи на някое от поредните чудеса на японския бум в строителните технологии. И ако такава трябваше да бъде съдбата му, би могъл да мине и без предварително предупреждение. Изчакването в размисъл за предстоящата мъчителна смърт едва ли беше най-приятният начин за прекарване на времето.
Реши, че ще е по-добре да намери друга, по-весела тема за размисъл. Помисли си за жени, но темата също не беше съвсем безболезнена. Тогава си спомни за Ирландия и за своя остров, за смешните палячовщини на Боти и за неговия смях.
Фицдуейн тъкмо щеше да се усмихне на спомена, когато един глас се вряза в съзнанието му.
— Фицдуейн-сан, радвам се, че се забавлявате с положението, в което се намирате. Това е едно от правилата в кодекса на самураите, както вероятно знаете — да се шегуваме дори когато събитията вземат неблагоприятен обрат. Технически погледнато, вие вече сте мъртъв. Обезобразен. Разкъсан на парчета. Просто трагичен инцидент. Не беше никак трудно да ви намерим двойник.