Стоманата, още от времето на нейното откриване, винаги е била използвана като средство за спечелване на надмощие.
Фицдуейн повдигна напред ръце, доколкото му позволяваха белезниците и металната верига.
— Окован съм със стомана, Намака-сан — с тих глас каза той. — Този факт е сериозно основание да не споделям възторга ви от нея.
Лицето на Кей почервеня от ярост и за момент изглеждаше, че ще удари Фицдуейн. После започна да се смее.
— „Да не споделям възторга ви от нея“. Добре казано, Фицдуейн-сан. Притежавате добро чувство за хумор като за гайджин.
Даде някакво нареждане и единият от якудза постави предпазни очила на Фицдуейн. Абсурдността на факта, че спазваха необходимите мерки за безопасност, докато развеждаха своя пленник, окован във вериги, го накара да се усмихне иронично.
— Ние, японците — каза Кей, — имаме собствени постижения в областта на металообработващата индустрия още преди Втората световна война. Докато Западът работеше със стари технологии, твърде алчен да инвестира в научноизследователски програми и защото му липсваше перспективна мисъл, ние построихме нови, съвременни металургични заводи и произвеждахме по-евтина и по-висококачествена стомана много по-рано от западните страни. Това, от своя страна, ни осигури суровини с ниска себестойност, необходими за автомобилната и корабостроителната индустрия. То беше началото на икономическото ни възкръсване. През следващите години, разбира се, ние се специализирахме в производството на електроника и други продукти, гарантиращи бърза възвръщаемост, но началото бе поставено с пробива ни в металообработващата индустрия.
Фицдуейн кимна. Японските постижения не можеха да бъдат отречени, но те не бяха се родили от нищото. Без военната протекция на САЩ, след края на ВСВ Япония неминуемо щеше да бъде изправена пред заплахата да бъде заграбена от Съветска Русия. Впоследствие Япония се оказа облагодетелствана от огромните американски инвестиции в нейната икономика и от буквално неограничения достъп до американските пазари. Все пак сега не му беше време да се впуска в геополитически спорове.
— Но доколкото ми е известно, „Намака Спешъл Стийлс“ няма нищо общо с автомобилостроенето и корабостроенето.
Шумът се бе усилил с тяхното приближаване към средната зона от технологичния цикъл. Основният шум имаше силата на взривна вълна. Фицдуейн бе посещавал металургичните заводи „Вейбокс“ в Швейцария и сега си спомни, че той идваше от газовите пещи, в които се закаляваше стоманата, които трябваше да постигнат свръхвисоки температури, необходими за обработването на метала.
В този звук имаше нещо страховито, сякаш той внушаваше представата за издръжливост, надминаваща предела на човешките възможности. Всъщност всички съоръжения наоколо многократно надвишаваха човешкия ръст. Сякаш се намираше в работилница на гиганти. Вярно бе, че те бяха създадени от хората, но сега творенията бяха надминали своите създатели и сякаш живееха свой собствен живот.
В средата на помещението се издигаше огромна конструкция от железни тръби и цилиндри, която изглеждаше като кръстоска между налудничавата представа на някой учен за бъдещия свръхмощен робот за унищожение и издигнатите стабилизатори на ракетна площадка в космодрум.
Конструкцията беше с размерите на шестетажна сграда и Фицдуейн се почувства като джудже в сравнение с нея. Това само идваше да покаже мащабите на предприятието, в което се намираха. Огромната машина обаче изглеждаше съвсем на място в това обкръжение. Покривът вероятно се намираше на не по-малко от тридесет метра над главите им. Погледна нагоре, но погледът му се натъкна на преграда от мрак.
— Проектът „Цунами“ — изкрещя Кей в ухото на Фицдуейн. — Благодарение на него е възможно всичко това.
— Какво е проектът „Цунами“, Намака-сан? — попита Фицдуейн. — Нямам представа за какво говорите.
— Ха! — възкликна Кей. — Знаете много добре за какво става въпрос, гайджин, и именно затова не можем да ви оставим да живеете, дори да не се налагаше да ви убиваме заради поетото от нас задължение.