За момент Фицдуейн бе осенен от прозрението, че може би в името на собственото му спасение бе по-добре да не научава нищо повече за „Цунами“. Кей, това беше повече от ясно, не смяташе да го остави да живее. Не беше пратил на оня свят трима от своите само заради удоволствието да прекара половин час в компанията на Фицдуейн.
— Просветлете ме, Намака-сан — каза той. — Нека да говорим възможно най-разбираемо. Какво, по дяволите, е проектът „Цунами“?
Намака го изгледа с любопитство. Може би гайджинът наистина не знаеше. Може би не представляваше такава сериозна заплаха, както считаха те. Каква ирония, ако беше така. Е, сега вече бе твърде късно и не можеха да върнат събитията назад.
— Проектът „Цунами“ — започна Кей, като говореше в ухото на Фицдуейн, за да надмогне грохота — е наименованието, което дадохме на нашия севернокорейски проект. В нарушение на споразумението със САЩ и на постигнатите международни договорености за неразпространение на оръжие, ние доставяме на Северна Корея специализирани суровини и техническо оборудване за производство на ядрено оръжие. Това е един изключително доходоносен проект, който ще възстанови средствата, инвестирани в създаването на „Намака Стийлс“, а всъщност и кейрецу като цяло. А тази машина — ние я наричаме Годзила — е изключително важна за проекта. Благодарение на Годзила ние можем да излеем огромните камери за пресоване, които се използват в няколко етапа на производствения цикъл. Много малко компании имат технологическото ноу-хау, а още по-малко — производствената база, с която ние разполагаме. Погледнете! Започват отливането на поредната камера. Можете да наблюдавате целия процес просто за собствено удовлетворение.
Фицдуейн погледна в посоката, в която сочеше Кей. Гигантска ракоподобна машина, придвижваща се на вериги, беше оживяла и протегнала напред двете си метални ръце и сега обработваше един огромен светещ цилиндър. По повърхността му се виждаше някакво по-тъмно покритие и, докато Фицдуейн наблюдаваше, започнаха да удрят цилиндъра с нещо, което приличаше на исполински възел от метални вериги.
— Това е изходният блок за отливането на една камера — обясни Кей. — Тежи четиридесет и два тона и току-що е излязъл от една от газовите пещи, в която е бил нагрят до температурата, необходима за по-нататъшната обработка. Повърхността на блока се окислява, затова окисленият слой трябва да се отстрани, за да не възпрепятства формоването. Една част от него се отстранява посредством онези вериги, а останалата част — по време на първичното формуване.
След всичко, изречено за съвременните технологии, избелването на нагорещено парче желязо посредством удряне с вериги се стори на Фицдуейн доста примитивен прийом, но Кей определено извличаше наслада от това. Лицето му сияеше от възторг и непоносимата горещина. Сложил самурайската шапка с двата декоративни рога на главата си, той приличаше на повелител на демоничните духове.
— В момента изходният материал преминава през няколко подготвителни етапа, целящи придаването на определена форма — каза Кей. — На следващия етап една от по-малките преси ще формира цилиндъра по предварително зададени параметри.
Ракоподобната машина изтегли изходния блок извън обсега на веригите и го постави под буталото на гигантска преса. Хидравличното бутало се спусна над цилиндъра и го пресова, в резултат на което той стана по-къс и по-широк. При тази деформация остатъците от окислен метал по повърхността му се орониха изцяло и сега цилиндърът се превърна в огромно сияещо тяло от разтопен метал. Сякаш наблюдаваха раждането на нов живот от пашкул на какавида и гледката наистина беше разтърсваща. Дори Фицдуейн, който съзнаваше, че в настоящия момент мисълта му трябваше да се концентрира върху други неща — например неизбежната смърт, която го очакваше — беше впечатлен.
След това щипците на рака повдигнаха цилиндъра и го поставиха под една дванадесеттонна преса. Цилиндърът, който до този момент представляваше тяло с неправилна форма, беше преместен върху специален постамент, за да му бъдат придадени правилни очертания. Последва допълнително обработване, включващо пробиване по протежение на оста като подготвителен етап за предстоящото източване.
— С извършването на предварителния пробив в горната плоскост на цилиндъра — започна да обяснява Кей — се намалява количеството на енергията, необходима за Годзила. По същия начин, преди да пробие голям отвор, човек си набелязва мястото, издълбавайки малка дупчица. Принципът е аналогичен. И в двата случая количеството на изразходваната енергия е едно и също, но във втория случай тя се изразходва на два пъти и затова горният енергиен праг е по-нисък.