Прокурорът даде време на Адачи да си почине, да събере мисли и да пийне от чая си. Полицаят пристигаше направо от мястото на престъплението, където беше ръководил преместването на тялото на Ходама. За него това беше тежък ден и личеше, че е уморен.
— Ходама? — каза прокурорът, след като Адачи отпи от чая.
Адачи изкриви лице.
— Крайно неприятна работа, сенсей, истинска сеч. Всички в къщата са избити. Бодигардът отпред е застрелян на мястото си. Други двама са убити вътре в къщата. Прислужникът е застрелян в банята. Самият Ходама е сварен жив в собствената си вана.
Прокурорът изсумтя неодобрително.
— Пушки — презрително каза той. — Пушки. Това е лошо. Това не е по японски.
Адачи кимна в знак на съгласие, но се замисли дали жертвите щяха да се чувстват по-добре, ако бяха накълцани с меч, което отговаряше повече на японския стил. Смяташе, че деветмилиметровите дупки от куршум бяха за предпочитане пред сваряването жив. Всъщност тази екзекуция чрез сваряване е била на мода през Средновековието, но вече не се използваше. Последният човек, за когото беше чувал, че е убит по този начин, беше Ишикава Джоймон, известен крадец. Той беше нещо като Робин Худ — предполагаше се, че ограбва богатите и дава на бедните. Ходама не следваше неговата традиция.
— Методът на умъртвяване на Ходама едва ли е толкова показателен — каза той.
Прокурорът сви рамене.
— Да не правим изводи все още. Първо фактите.
— Смятаме, че убийствата са станали около седем сутринта — каза Адачи. — Ходама беше човек с установени навици, а и физическите доказателства биха потвърдили това. Полицейският лекар не може да бъде толкова точен. Той определя времето между шест и осем часа. Телата не са открити до три и осемнайсет следобед. Ходама обикновено приемал след два и четирийсет и пет. Днес външната врата не била отворена и не последвал отговор нито на звънеца на вратата, нито на телефона, затова накрая повикали кварталния полицай. Той прескочил през стената, за да провери дали всичко е наред и избълвал обяда си върху първото тяло, което открил. В тази част на света не са свикнали с гледката на кръв и вътрешности.
— Значи резиденцията на Ходама е била неохранявана от около седем сутринта чак до следобед — каза прокурорът. — Достатъчно време да се изнесе онова, което е трябвало да се изнася.
Адачи кимна. Той знаеше какво точно имаше предвид сенсей. Ходама беше един от най-властните мъже в Япония и един постоянен поток от посетители донасяше пари в замяна за услуги. Би трябвало да има писмени документи и значителни суми в наличност. Първият въпрос на прокурора, когато разговаряха по телефона по-рано същия следобед, беше дали са открили някакви документи.
— Претърсихме отново. Използвахме специален екип, оптични проби и всичките там джунджурии. Не открихме нищо написано, изобщо нищо, но намерихме трийсет милиона йени в скрит сейф — Адачи се засмя. — Бяха в няколко найлонови пазарски торбички от Мицукоши.
Прокурорът изсумтя. Трийсет милиона йени — приблизително три милиона долара — беше незначителна сума за Ходама. Що се отнася до пазарските торбички, Япония беше страна с традиции в даряването, а универсалните магазини на Мицукоши бяха любими места за купуване на подаръци. Техните елегантни опаковки и пищни пазарски торбички бяха част от символизма. Тях обикновено избираха и за носене на големите пачки йени, които бяха предпочитаните от японските политици пари. Беше чул, че американските политици предпочитат деловите куфарчета.
— Има ли някакви насочващи улики?
Адачи не бързаше да отговори. Чувстваше се безкрайно уморен, но мисълта за една гореща вана не беше така примамлива, както обикновено.
— Хората от специализирания екип продължават да обикалят мястото на престъплението с прахосмукачки и други подобни, но не вдъхват много надежди. Открихме няколко гилзи и един съсед каза, че видял две черни лимузини да пристигат около седем сутринта. Това е почти всичко.
— Почти? — попита прокурорът.
Адачи извади найлоново пликче за веществени доказателства и го сложи върху бюрото. Прокурорът го взе и внимателно го разгледа, после извади една папка от бюрото си и я отвори. Сравни някаква фотография с предмета в торбичката.