— Коя си ти, Чифуне? — попита Фицдуейн. — Откъде си започнала? Как попадна в тази професия?
Чифуне замълча и Фицдуейн реши, че няма да получи отговор на въпросите си, когато тя заговори отново:
— Баща ми беше политик, и неговият баща също е бил политик. Звучи като подигравка с демокрацията, но не е нещо необичайно. Напоследък все повече политически постове се предават от баща на син, сякаш са някакво наследствено право и същото се получи в нашия случай, независимо че дядо ми е бил лишил моя баща от право на наследство. Но съюзниците си остават същите, независимо от смяната на отделните представляващи ги личности. Също като дядо ми, баща ми е бил член на политическото лоби, оглавявано от Ходама, но по-скоро като разколник. Израснал в света на платената политика и в началото я приемал като нещо съвсем обичайно, но по-късно започнал да мисли за себе си. Имал е много идеи, политически цели, които желаел да постигне, но накъдето и да се обърнел, непрекъснато се натъквал на бюрократични пречки. Светът се управлявал от тайни интереси, а в политиката били замесени такива огромни суми, че всеки, който се изправел на пътя им, неминуемо бил отстраняван. Говоря за милиарди йени, за милиони долари. Подкупът, който се давал на един областен управител например, за да спечели определена фирма договор за построяване на крупен обект, нерядко достигал цифрата двадесет милиона долара.
— За един-единствен подкуп?
— За подкупването на един-единствен човек. Политици, висши държавни служители, ключови бизнесмени и якудзите — четирите стълба на властта и корупцията в Япония. Не всички са корумпирани, както би си помислил човек, но достатъчно хора по върховете на властта са, което е достатъчно пипалата на покварата да плъзнат във всички посоки.
— Какво стана по-късно?
— Баща ми се опита да промени това положение. Той и още няколко от по-младите в лобито обединили усилията си и образували анкетна комисия, която просъществувала известно време и отбелязала известен напредък, но по-късно започнала да се разпада. Част от членовете й били просто подкупени, други били арестувани по скалъпени обвинения в корупция, а трети били само сплашени и принудени да напуснат. Било е добре организирана кампания, целяща да сплаши ентусиастите, замислена с безскрупулна проницателност, а човекът, който стоял в дъното на замисъла, е бил моят дядо. Притежавал е власт и не е искал да я отстъпи на никого, дори на родственик, освен ако наследникът му не приемел неговите условия и определеното от него време за предаване на властта. А то още не било настъпило. Бил е гениален куромаку и едновременно противен корумпиран старец, но е нямал равен на себе си в задкулисната надпревара за властта и е бил твърдо решен да не позволи на никого да го измести от върха.
Фицдуейн зяпна изумен, когато казаното от Чифуне достигна до съзнанието му.
— Ходама? — каза той. — Ходама е бил твой дядо?
Чифуне се обърна към него.
— Има и други куромаку — бавно рече тя.
Беше се подпряла на лакът и сега лицето й беше на сантиметри от неговото. Улавяше дъха й, докато говореше. Свещите бяха зад нея, затова лицето й оставаше в сянка. Виждаше само елегантния, прелъстителен силует на нейното тяло. Трябваше да си напомни, че тази жена беше обучена да убива и че можеше всеки момент да активира уменията си, получени по време на обучението. Тази жена бе рискувала живота си заради него и беше му предложила да вкуси от неподозираните удоволствия, които тялото й можеше да дарява. Тази жена беше изцапала ръцете си с кръв. Като него самия. Свързваше ги животът в един общ, но различен от нормалния свят.
— Ти си внучка на Ходама — каза Фицдуейн, преструвайки се, че не беше чул нейното отрицание. — Господи, кои друг знае това? Как тогава си допусната до разследването? Нима в този край на света понятието „противоречие на интересите“ не значи нищо? Или това е просто поредното различие между Япония и нас, гайджините?
Чифуне се наведе напред и го целуна, за да го накара да замълчи.
— Проклетият старец уби собствения си син — отвърна тя. — Уби баща ми, за да запази своите разклатени позиции. След като по-голяма част от съмишлениците му бяха принудени да напуснат комисията или отстранени, баща ми беше намерен с прерязано гърло в кабинета си, с бръснарско ножче в ръката. Впоследствие в сейфа му бяха открити пари и други уличаващи в корупция доказателства. Следователското заключение беше категорично: самоубийство. „Опозорен политик се самоубива.“ В онези времена често се случваше.