Чифуне обви ръце около врата му и го погали по главата. Почувства как тя обвива крака около неговите, а също и устните й върху гърдите си.
— Не знаехме — отвърна Чифуне. — Просто не знаехме. Тогава ни се струваше приемливо решение.
Започваше да се възбужда. Въпреки това се отпусна назад, задържа я на разстояние от себе си, после каза бавно:
— Чифуне, ти си най-красивата и желана жена, носиш най-прекрасното име и наистина ме караш да се вълнувам. Но защо ми разказа всичко това? Аз съм външен човек, просто варварин, гайджин. В тази битка аз съм само наблюдател.
— Не мърдай, Хюго — предупреди го тя, след което се гмурна под завивките и се показа отново едва в мига на тяхното сливане. — Защото те обичам — прошепна тихо Чифуне — и искам да ти се отдам и да ти помагам по всички възможни начини.
Фицдуейн я прегърна, притисна я към себе си и продължи да я гали.
— Чифуне — промърмори сънено той и не след дълго заспа.
Токио, Япония, 30 юни
Докато наблюдаваше от хеликоптера на Коанчо как иззад привидно нескончаемия низ от предградия постепенно изникнаха очертанията на столичния град Токио, Фицдуейн се опитваше — поне в началото — да си изясни чувствата към жените в своя живот.
След като Ан-Мари бе загинала в Конго само няколко седмици след тяхната сватба, беше познавал и бе имал връзки с много жени, но в по-голяма част от случаите не бе имал желание или не бе могъл да се обвърже емоционално с никоя от тях. Раната, отворила се в сърцето му със смъртта на Ан-Мари, дълго време не можа да зарасне, а естеството на работата му, която непрекъснато го запращаше в различни краища на света, като че ли не предразполагаше към продължителни емоционални обвързвания. Тогава се бе появила Итън, а също и силното желание да се установи и да създаде дом с тази жена, която обичаше и която го бе дарила с неизчерпаем извор на радост й удоволствие в лицето на тяхната първа рожба.
Но животът си имаше свои закони и не се съобразяваше с личните планове. Съдбата, по негово мнение, непрекъснато си правеше лоши шеги с хората. И съвсем в същия дух, Итън го бе напуснала с аргумента, че иска да запази личната си свобода тъкмо когато той бе готов да се откаже от своята. Следващият етап трябваше да бъде много лесен, но не беше, защото той продължи да я обича, а освен това тя бе майка на детето му и не можеше да остане само блед спомен от миналото. Все пак никога не се бяха женили, бяха се разделили и живееха поотделно, затова отношенията им останаха приятелски.
Когато си спомни за Катлийн, сърцето му се изпълни с вълнение и любов, но същевременно с това у него се породи чувство за несигурност. Катлийн беше невероятна, нежна и красива жена, физически привлекателна и родена да бъде съпруга. И все пак тя се беше появила в живота му прекалено услужливо, в момент, когато самият той бе най-уязвим и съвсем не беше наясно какви точно са чувствата му. Освен това се тревожеше, че тя няма да издържи на живота, изпълнен с непрестанни заплахи, който той водеше сега. Катлийн беше нежна и грижовна жена и заслужаваше да има нормален живот. Въпреки това тя несъмнено го обичаше и Боти я обожаваше, а и се бе установила в Дънклийв, сякаш беше родена за тази роля.
За нещастие, помисли си Фицдуейн, макар че противоречеше на здравата логика, той, изглежда, харесваше жени, около които витаеха опасности. Беше незряло и създаващо много усложнения предпочитание, но не можеше да отрече, че тази негова слабост беше факт. Итън притежаваше това качество, а опасностите около Чифуне бяха нескончаеми, но то бе единственото, което не достигаше на Катлийн. Все пак това бе по-скоро негов недостатък, за който не можеше да я обвинява.
Случаят с Чифуне беше безнадежден, от какъвто и аспект да го обмисляше, и явно трябваше да бъде отчетен просто като една бурна, но краткотрайна любовна авантюра. Но тридесет и шестте часа, които бяха прекарали заедно, щяха да оставят дълбока следа в сърцето на Фицдуейн. Независимо че се бе представил като мъж с неутолим сексуален апетит, какъвто бе през своята младост, откри, че с годините му ставаше все по-трудно да преспи с жена, без това да доведе до емоционална обвързаност, а Чифуне, която му се бе отдала докрай, споделяйки с него както лични, така и професионални тайни, определено щеше да остане завинаги в сърцето му.