Също така вярно бе, че помежду им съществуваше привличане, различно от сексуалното желание. И двамата изпитваха потребност да живеят в опасности и се изявяваха максимално, когато се люшкаха по ръба на пропастта между живота и смъртта. Но такъв живот неизбежно водеше към самоунищожение и ако в други отношения Фицдуейн нямаше големи изисквания, то със сигурност знаеше, че иска да осигури хубав и щастлив дом за Боти, а се надяваше и за още няколко деца. Наистина не искаше Боти да израсне като единствено дете. На децата трябваше да се осигуряват други деца, с които да играят.
Фицдуейн не можа да намери разрешение на проблема, докато беше в хеликоптера. Но стигна до заключението, че животът ни изправя по-често пред избор, вместо да ни дава отговори. А след това хората трябваше да живеят с последиците от направения избор.
Хората от персонала в хотел „Феърмонт“ бяха чули, че е мъртъв и не се бяха изненадали. След това бяха чули, че е жив и не знаеха дали трябва да въздъхнат облекчено. Сега същите тези хора го поздравяваха така, сякаш нищо необичайно не се бе случило.
Поклоните им бяха дълбоки и дружелюбни. По какво можеше да се определи дали един поклон е дружелюбен, Фицдуейн не можеше да каже точно, но разлика имаше.
Фицдуейн хранеше симпатии към хората от персонала на хотела и откри, че поведението им беше окуражаващо. Каза си, че е хубаво да откриеш, че нещо продължава да се върши както преди, докато светът наоколо ти сякаш се разпада. Е, не беше академична мисъл, но хотелът щеше да остане негов дом още известно време.
С убийството на Кей Намака част от мисията му беше приключена, но то бе покачило невероятно залозите. Сега бе изправен пред още по-голяма заплаха. Същото се отнасяше и за Катлийн и Боти. Сега, когато трябваше да приеме загубата на обичния си по-голям брат, Фумио Намака щеше да бъде обсебен от една-единствена мисъл. Налагаше се да предприемат някакви сериозни мерки срещу него и срещу Яибо. В противен случай Фицдуейн не можеше да се завърне в Ирландия без чувство за надвиснала опасност. Нещата придобиваха първични измерения: Убивай или ще бъдеш убит!
21.
Токио, Япония, 1 юли
— Да приключим с тази каша! — каза Шванберг. Той, заедно с другите двама от своя „личен екип“, бе на безопасно място в един от офисите на ЯФСП. Хората от екипа, както и Шванберг, работеха към ЦРУ, но това, което ги ръководеше, бе личната изгода и предаността им бе единствено към шефа. Тя нямаше нищо общо с личността на Шванберг, а се основаваше на взаимния личен интерес. Шефът — човек, лишен от обаяние, бе превърнал ЦРУ в златна мина още от времето на Виетнам и бе направил и тримата страшно богати.
Най-много пари „падаха“ в Япония. Тримата умело се възползваха от мащабите на корупцията във втората икономически най-силна страна в света. А и какво по-добро прикритие за техните операции от ЦРУ с неговата мания за секретност. Като шеф на отдел Шванберг дотолкова бе стеснил обмяната на информация между отделните звена, че не само малцина бяха наясно с работата на другите, но дори от контраразузнаването в Лангли го бяха похвалили за оперативната сигурност.
И бяха прави. Шванберг придаваше голяма важност на сигурността дори когато тя малко касаеше добруването на САЩ.
Безопасността означаваше също нещата да се довеждат докрай.
— Изпуснахме удара със Северна Корея — каза Палмър, набит, суров мъж в разцвета на четиридесетте, който бе мускулната сила на личния екип. — Твоят приятел Фицдуейн и онази кучка от Коанчо ни изиграха. „Намака Спешъл Стийлс“ сега гъмжи от ченгета.
Шванберг вдигна рамене. Отказът на Ходама да плати повече беше ускорил разправата с него и поддръжниците му, а и участието им в снабдяването на Северна Корея винаги е било нещо трудно управляемо. Частният екип не участваше открито в предприятието. Това би дало на Ходама и братята Намака твърде голяма власт. Едно бе да обираш каймака, а нещо съвсем друго да участваш пряко в снабдяването на враждебна чужда сила.
Вместо това Шванберг се бе опитал да изстиска малко от печалбите на Ходама и Намака, без да им дава да разберат, че знае за севернокорейската сделка.
Те не бяха осъзнали, че Намака, оплетени в такава финансова бъркотия, не можеха да платят повече дори и да искаха. След като бяха разбрали това, оставаше само един логически ход. Да унищожат Ходама и Намака и да вкарат нов, по-мощен финансово куромаку. Да вкарат Кацуда, който имаше собствени основания да върши сегашната работа. Замисълът беше гениален.