— Съжалявам, че не можахме да поговорим по-рано — каза Паяка. — Трудно беше да се оправи цялата тази бъркотия в „Намака Стийлс“. Трябва обаче да знаете, че имате пълната ми подкрепа. Всички в това управление, а и други доброжелателни приятели са с вас. Трябва да помните това.
Адачи почтително наведе глава. „И други доброжелателни приятели“, това бе намек за Гама. Внезапно изпита топлота към Паяка. Този тъй далечен, неуловим и хладнокръвен ръководител протягаше ръка, опитваше се искрено да помогне. А и, разбира се, беше прав. Един продажен полицай не означаваше, че цялото управление е омърсено. Трябва да вярвам на хората си, помисли той. Но съмнението отново помрачи мислите му. Наистина продажните ченгета в ТСПУ бяха изключение, но това не означаваше, че Фудживара е единственият случай. Кой ли още играеше двойна игра? Сега вече знаеше, че може да говори свободно с Паяка.
Но кой щеше да го подкрепи на бойното поле? На кого би могъл да се довери, ако животът му виси на косъм? В кого да вярва безрезервно?
С безизразно лице и притворени очи Паяка наблюдаваше загрижено своя подчинен. Чувстваше яростния конфликт, бушуващ в ума на по-младия мъж, и осъзна, че едно задоволително разрешение на проблема ще е много по-трудно, отколкото му се беше струвало. Този човек страдаше. Първата стъпка бе да прекъсне размислите му.
— Чувам, че има напредък по случая Ходама — каза той. — Старши инспектор-сан, може би ще бъдете така добър да ми разкажете.
Очите на Адачи блеснаха разпалено. Светът му бе силно разтърсен, но не бе загубил вяра в полицейските си способности. Все едно, той щеше да разреши този случай или да умре, докато се опитва.
След около 90 минути Паяка бе затвърдил вече високото си мнение за способностите и упорството на своя подчинен.
— Старши инспектор-сан, имам предложение — каза той. — Отнася се до касетите.
Адачи се почувства силно окуражен, когато напусна кабинета на Паяка. Беше го обзел духът на предците му самураи. Вървеше изправен, с уверени стъпки и цялото му поведение излъчваше целеустременост.
Този човек, помисли Паяка, би убил дракони с голи ръце, ако това му повелява дългът.
Де да бяха само драконите!
Камакура, Япония, 10 юли
Седяха от двете страни на ниска масичка в чайната в дома на Йошокава и бяха сами. И двамата бяха седнали с кръстосани крака направо върху рогозките татами на пода. Домакинът бе предложил на Фицдуейн нисък стол с облегалка, за да улесни своя гост, но ирландецът бе отвърнал, че се чувства достатъчно удобно в присъствието на Йошокава и ако няма да наруши протокола с това, че от време на време ще раздвижва изтръпналите си крайници, то ще се опита да седи по японски. Йошокава се почувства поласкан от завоалирания комплимент.
Впоследствие оживеният разговор накара Фицдуейн да забрави, макар и временно, физическото неудобство. Когато се опита да стане, той бързо си спомни за него.
— Фицдуейн-сан, вашият план е смел и находчив — каза Йошокава, след като Фицдуейн го бе изложил накратко за първи път, — но е доста брутален.
Японският индустриалец изглеждаше стреснат. Като един от водачите на Гама, той съзнаваше напълно реалните опасности, присъщи на борбата за обновяване на японската система, но свободната близост на Фицдуейн със света на жестокостта го объркваше. Войните, които водеше Йошокава, спираха до търговията и политиката. Войните на Фицдуейн не познаваха граници.
Ирландецът може и да не одобряваше необходимостта да се убива, но не бягаше от нея. Тъй като нямаше избор, той разсъждаваше прагматично какво трябва да се направи. Делото му беше може би справедливо, но такъв подход би смразил непосветените.
— Имаме работа с много сили — каза Фицдуейн. — Всяка една от тях е достатъчно мощна и с достатъчно стабилни позиции, за да се възстанови, ако й бъде нанесен удар. Яибо губят шепа терористи. Няма проблем, винаги могат да осигурят още повече, Намака губят няколко договора „якудза“ и шефа на сигурността си, но излизат от цялата каша напълно невредими и дори превръщат смъртта на Китано в предимство! После Кей Намака е убит и „Намака Спешъл Стийлс“ са изобличени, че строят незаконни ядрени заводи за севернокорейците — Фумио обаче не само твърди, че е невинен, но след две седмици си получава обратно предприятието, защото има силна политическа подкрепа, а и цялата вина може да се прехвърли върху мъртвия брат. Сред сенките виждаме и Кацуда, куромаку, в очакване, който пречуква Ходама и се измъква безнаказано, а зад него стои на ред Шванберг, несъмнено с някой друг доброволец, в случай че Кацуда се разболее от „грип“. По дяволите, това е същински Виетнам. Стандартните процедури няма да ни помогнат. Нуждаем се от малко наглост, Йошокава-сан. Мислете за това като за фехтовка. Звънтенето на остриетата е наистина много вълнуващо, но настъпва момент, в който трябва да се сложи край с едно-единствено премерено намушкване.