Йошокава направи безпомощен жест и напълни чашата на Фицдуейн.
— Но, Фицдуейн-сан, това, което предлагате, може да бъде направено само със съдействието на полицията, а тя няма да се съгласи. Планът ви означава да предизвикаме ситуация, в която, загубата на човешки живот е неизбежна, а това няма да бъде толерирано.
— ТСПУ няма да ни подкрепи официално, в това мога да се обзаложа — каза Фицдуейн, но Гама има достатъчно политическа сила да го направи и след това да ограничи щетите. Все пак Паяка оглавява управлението. Ако той ни подкрепи, може и да стане. И Коанчо ще сътрудничи. В това съм сигурен.
— Ами американците? — попита Йошокава. — Шванберг е висш служител в ЦРУ.
— Оставете ЦРУ на мен — каза Фицдуейн.
Йошокава отпи малко вино и се замисли. После погледна Фицдуейн и поклати глава със съжаление.
— Управителният съвет на Гама действа предпазливо — каза той. — Искат промяна, но няма да подкрепят драстичните мерки, които предлагате. Положението не е толкова отчайващо.
— Напротив — каза мрачно Фицдуейн. — И ако не предприемем нещо, ще стане още по-лошо. Повярвайте ми.
Йошокава изпита ужас, като осъзна думите на приятеля си, но той добре познаваше колегите си от Гама. Ключовата фигура, която трябваше да убедят, бе Паяка, и Йошокава бе убеден, че той ще подкрепи плана на Фицдуейн само ако няма друг избор.
Токио, Япония, 10 юли
Адачи влезе в апартамента си. Всичко бе почистено и приведено в ред в негово отсъствие и сега нямаше и следа от престрелката и от жестоката смърт на сержант Фудживара.
Беше мислил да напусне, но апартаментът му харесваше и лошият спомен от инцидента отстъпваше място на други, по-щастливи възпоминания. Най-вече споменът за Чифуне. Когато затваряше очи, той я виждаше, усещаше, докосваше, а когато нощем заспиваше, тя бе до него. Отвори очи. Това, което видя, бе един празен апартамент, беше гладен, а го чакаше и работа.
Беше купил малко храна от ресторанта на ъгъла и като я остави на ниската масичка, отиде до хладилника и взе една бира… Студената течност и храната повишиха настроението му. Той се усмихна при мисълта за касетите.
Ето, това беше добра полицейска работа и жилавост. Той, Адачи-сан, може би беше обикновено човешко същество, неспособно да задържи красива пеперуда като Чифуне, но каквито и недостатъци да имаше, бе добър полицай и това го правеше горд. А като знаеше, че и семейството му се гордее с успехите му, чувстваше задоволство. В началото те не бяха толкова ентусиазирани от избора му на професия. Докато се възстановяваше у дома, Адачи бе мислил много за покойния инспектор Фудживара. Той бе отличен администратор, организиран и стриктен. Именно организационните му умения му бяха позволили да води тъй дълго този двойствен живот, без да бъде разкрит.
Разследването, предприето след смъртта на Фудживара, бе изключително подробно и се контролираше пряко от Паяка. Тайни банкови сметки, както и други доказателства за двуличието на полицая, излязоха наяве, но въпреки това, докато четеше докладите, Адачи усещаше, че нещо липсва.
Разследването показа, че ако и алчен, Фудживара е бил предпазлив човек, подготвен за всичко. Той е бил от хората, които държат до леглото си фенерче, в случай че токът спре, а имат и резервни батерии за фенерчето, и свещи.
Резервната гума, открита в колата му, бе почти нова и добре напомпана.
Профилактичните посещения при лекаря бяха по-чести от обичайното.
Солидната му осигуровка живот бе напълно изплатена. Нещо подсказваше на Адачи, че такъв човек би взел някакви предпазни мерки срещу престъпните си работодатели. Да допълва полицейската си заплата, като взема подкупи от „Кацуда-гуми“, е било рисковано. Той не е бил сред най-вътрешните членове на бандата. Мястото му не е било сигурно и е знаел това. За да поддържа равновесието на силите, сигурно се е постарал да има нещо за неофициалните си работодатели, с което да ги изнудва.