И все пак хората на Паяка, въпреки намирането на още потвърждения, че Фудживара е замесен и че е укрил значителни суми, все още не бяха открили материала, който Адачи бе убеден, че съществува. Още повече че Фудживара лично е участвал в удара срещу Ходама, бил е в къщата му. А Ходама бе човек, който пазеше записи. Вероятно Фудживара се е включил и в чистката на материалите. Със сигурност не би пропуснал такава възможност.
Той стопроцентово би направил нещо, за да осигури положението си, ако нещата се обърнат срещу него. Ако е бил в състояние да мами ТСПУ ден след ден, то със сигурност е могъл да преметне „Кацуда-гуми“.
Когато Адачи се върна на работа, отиде в кабинета си зад общата стая и отново се опита да си представи къде Фудживара би могъл да скрие нещо. Докладите бяха педантични в отбелязването на всяка подробност от разследването. Бяха съставени списъци и всяка една точка в тях — методично отметната. Бяха направени снимки на стаите, а всички претърсени места — обозначени. Претърсени бяха къщите на приятели и колеги. Бюрото и гардеробчето на Фудживара бяха претършувани, а стаята за съвещания — изцяло преобърната. Нищо.
Легнал по гръб на малкото канапе, той затвори очи. Беше загубил няколко дни, но бе прочел всеки доклад от вече доста обемното досие по случая Фудживара и не можеше да се досети за нещо, което екипът да е пропуснал. Очевидно бе, че Паяка е следял отблизо разследването. Там, където някой доклад не бе достатъчно ясен или нещо беше претупано първия път, стоеше бележка с характерния почерк на Паяка, а една-две страници по-нататък се появяваше забележка, която изискваше ново разследване или допълнителна проверка.
Адачи осъзна, че той и колегите му бяха подходили и продължаваха да гледат на проблема като хора от Западния свят. Те действаха логично, методично и прецизно до такава степен, че всеки немски педант би се гордял с тях, но не използваха прочутото си японско качество да се идентифицират мислено с човека отсреща. Те не бяха изследвали мисловния процес на убития полицай, предусещайки интуитивно отговора.
Разбира се, малцина от екипа, натоварен с разследването, познаваха инспектор Фудживара лично. В реда на нещата беше при такова разследване да бъдат избрани нови, неопетнени хора. Тези, които бяха близо до убития, бяха потенциално замесени. Само Адачи бе избегнал подозренията, но кой знае, може би и той беше под наблюдение.
Адачи отхвърли тези неприятни мисли и се съсредоточи върху Фудживара. Имаше нещо около личността му, което многобройните доклади и разговори пропускаха и което се долавяше повече в действията, отколкото в поведението му. Липсващите парченца бяха арогантност й нервност. Инспектор Фудживара е бил арогантен човек, а двойственият му живот е превърнал смелостта му в безразсъдство. Рано или късно е щял да бъде разкрит. И все пак в арогантността си той като че ли не си е давал сметка за това.
Надменност, граничеща с глупост. Не, помисли си Адачи. Не, Фудживара съвсем не беше глупав, но той със сигурност бе подценил умението за наблюдение на колегите си.
Адачи отвори, светкавично очи. Беше му хрумнала ужасна мисъл. Фудживара беше бейзболен запалянко. Адачи стъпи на пода и погледна над бюрото си.
Година след сформирането на групата беше се състоял лудешки купон. Кулминацията на вечерта беше настъпила, когато инспектор Фудживара, от името на групата, беше извадил една гравирана бейзболна бухалка — символ на победата над престъпността. Всеки от екипа бе сложил подписа си върху нея и тя тържествено беше закрепена на стената до една обща снимка точно зад бюрото на Адачи.
Не в общата стая, не до обичайното място на инспектор Фудживара, а в личния кабинет на прекия му шеф, човека, когото мамеше. Споменът изплува: Фудживара, който работеше в кабинета на Адачи в онази неделя, когато другите от групата гледаха бейзболния мач. Възможно ли е?
Адачи се опита да отмести бухалката, но една завинтена скоба я придържаше към стената, за да се виждат подписите. Бухалката бе символичен подарък и не бе предназначена за използване. Той си спомни как инспектор Фудживара, изпълнителен както винаги, сам я беше закрепил към стената. Много хитро.