Адачи я огледа внимателно. Бухалката изглеждаше масивна, но бе направена от някаква изкуствена материя. Хвана здраво бухалката и започна да върти долната част. Нищо. Може би все пак не беше куха. Опита още веднъж. Внезапно основата на бухалката се завъртя и се показа тънка като конец линия на резба. Разположена под декоративна халка в червено и черно, линията бе практически невидима. Продължи да развива. Няколко секунди след това той извади отвътре с два пръста дълъг, облепен с тиксо пакет. Когато го отвори, на масата се плъзнаха осем микрокасети.
Почувства удовлетворение от самото откритие, което се смени с нарастващо вълнение за значението му. „Инспектор-сан, помисли той, вие останахте верен на себе си.“ Адачи бе открил касетите само два часа преди срещата с Паяка и все още не бе прослушал всички.
Бутна останките от храната настрана и допи бирата си. Да се радва бе в реда на нещата, но трябваше да се свърши доста работа. Зачуди се дали да отвори друга бира, но реши, че на бистра глава се мисли по-добре. Качеството на записите не бе еднакво и той осъзна, че трябва да се съсредоточи, за да разбере всичко. Върху касетите бяха ясно означени имената, датите, а в някои случаи и темата на разговорите, но имената бяха закодирани. Все пак това бе само една предпазна мярка. Самоличността на повечето от записаните гласове ставаше ясна, когато някой от слугите съобщаваше на Ходама за тяхното посещение. ТСПУ лесно можеше да установи кои са останалите.
Адачи постави третата касета в касетофона. Тъкмо се готвеше да я прослуша, когато телефонът звънна. Той раздразнено вдигна слушалката. Точно сега не можеха да го прекъсват. Поздравът му прозвуча рязко. Беше Змиорката и звучеше уплашено.
— Старши инспектор-сан — започна той, — хиляди извинения, но трябва да ви видя веднага.
Адачи смекчи тона. Змиорката бе добър информатор и малко приветливост към него нямаше да навреди.
— Орига-сан — каза Адачи, — тази вечер съм зает, но мога да се отбия у вас утре. Един ранен обяд ще бъде удоволствие за мен.
— Старши инспектор-сан — в гласа на Змиорката се прокрадна отчаяние. — Трябва да ви видя сега. Наистина е важно. Но не идвайте в ресторанта. Наблюдават го.
Адачи хвърли поглед към касетите. Беше досадно, но можеха да почакат още няколко часа.
— Защо искате да ме видите? — попита той. — Не може ли по телефона?
— Моля ви, умолявам ви, не можем да го обсъждаме по телефона. Касае се за човека, за когото говорихме.
Адачи се върна мислено към разговора им. Змиорката имаше предвид Кацуда, истинския убиец на Ходама. Първо касетите, а сега напредък и при тайнствения кореец. Нещата потръгваха.
— Корейската връзка? — попита той.
— Да, да — неистово отвърна Змиорката. — Но моля ви, без имена.
Адачи се почуди дали да не покани Змиорката в апартамента, но никога преди тук не бе идвал информатор и не му се искаше да го прави сега.
— Орига-сан, къде се намирате?
— В Съншайн Сити, старши инспектор-сан — отговори Змиорката. — Крия се в Аквариума.
Адачи се развесели.
— Много уместно — каза той, като се смееше.
Погледна часовника си.
— Но той трябва да е затворен вече.
— Старши инспектор-сан — каза Змиорката отчаяно, — никак не е смешно. Хора от корейската банда са по петите ми, но никой не би се сетил за Аквариума, а тук работи мой братовчед. Той ми помага. Тук съм в безопасност, докато реша какво да правя. Но се нуждая от помощ, старши инспектор-сан, а и аз мога да ви бъда от полза. Имам документи и други доказателства. Но трябва да дойдете тук. За мен е твърде рисковано да се движа.
Адачи помисли за момент. Някога Змиорката беше добър информатор. Усилието си струваше.
— Много добре — каза той. — Обяснете ми как да вляза.
С голямо облекчение Змиорката даде упътвания и затвори.
Адачи обмисли следващия си ход. Допреди случая с Фудживара той щеше да звънне на някого от групата да дойде да го вземе с кола и при нужда да осигури подкрепление. Сега се колебаеше. Ами ако и от някой друг изтичаше информация? Разследването все още продължаваше. Не можеше да се довери напълно на никого. Реши да повика униформен патрул. Щяха да го закарат и да чакат, докато говори със Змиорката. Така щеше да има сигурна връзка, ако му потрябваше помощ. Провери оръжието си й хвърли поглед към касетите. Където и да ги скриеше, нямаше да е спокоен. Изведнъж погледът му попадна на онзи ужасен будилник-папагал, даден му от Чифуне. Отвори то и извади батериите. Имаше място. Напъха осемте микрокасети и отново сложи батериите. Кой би се сетил да претърсва някакъв папагал?