Выбрать главу

Разследването на Адачи-сан не е било лесно. В следвоенния период цареше голяма суматоха и в началото при воденето на документацията е имало много пропуски. Освен това името на Ходама рядко се свързвало пряко с упражняване на насилие. Той почти винаги прибягвал до посредници за черната работа и естествено в годините след войната предпочитал да използва за тази цел братята Намака. По-късно те се издигнали прекалено много, за да вземат пряко участие в такива акции и също започнали да използват други хора за мръсната работа.

Най-накрая инспекторът се добрал до Кацуда и неговата организация, когато един старши полицай, за когото работел, му разказал историята за някаква конкурентна корейска престъпна групировка, унищожена от братята Намака по заръка на Ходама. Адачи-сан търсел именно такова престъпление. То предоставяло мотива и освен това нещата се изяснили още повече, когато се разбрало, че един от оцелелите от корейската групировка, самият Кацуда-сан, сега ръководи втората по сила организация на якудза в Япония. С други думи Кацуда не само е имал мотива, но и средствата. Нападението на дома на Ходама намирисвало на добре отработена операция на якудза, каквато само една от големите групи за организирана престъпност може да предприеме. Естествено и братята Намака са били в състояние да доведат до успешен край такава акция, но в случая Адачи-сан е имал друг заподозрян, който, по негова преценка, е бил по-реален.

Подозренията на старши инспектора по отношение на Кацуда се засилили, когато един информатор, известен на всички като Змиорката и специалист по тъмните афери на финансовия свят, го осведомил, че различни институции, подкрепени от Кацуда, са предприели сериозно настъпление срещу братята Намака. Разбира се, това може да е било съвпадение или Кацуда просто се е възползвал от вакуума във властта, причинен от смъртта на Ходама, но в крайна сметка Адачи-сан бил по-склонен да вярва, че кореецът е главният подбудител. Наред с това по-нататъшното разследване разкрило, че масираната финансова кампания, предприета срещу братята Намака, не може да е била започната без солидна предварителна подготовка, навярно отнела няколко месеца, пък и Кацуда бил задърпал конците в рамките на няколко часа след смъртта на Ходама.

Да се подозира Кацуда и да се докаже вината му били две различни неща. Разбира се, погледнато теоретично, Кацуда е можело да бъде арестуван и подложен на разпит, но честно казано, с неговите приятели в политическите кръгове — в това число броя и министъра на правосъдието, който е получил от него тлъста финансова помощ за предизборната си кампания такъв разпит не е бил възможен.

Както би сторил всеки добър полицай, Адачи-сан преглеждал многократно досието по случая и събраните доказателства. Преди това успял да увеличи видеозаписите от охраната на Ходама. Те потвърдили подозренията му и при последвалите пускания на материала се е загледал в другите фигури. При тези думи Паяка се усмихна.

— Адачи-сан отбеляза прозорливо, че на човек е присъщо да набляга на движенията, на действията. Този път той е разгледал всеки от похитителите поотделно, независимо дали е вършел нещо важно или не, и е стигнал до интересно заключение. Един от убийците е бил гайджин — Паяка погледна извинително към Фицдуейн, — чужденец.

— Видях касетата — каза Хюго. — Всички нападатели носеха костюми и маски. Как е могъл да го различи?

Паяка беше много горд с Адачи. Беше се издигнал без връзки и ТСПУ беше организацията, която му бе дала шанса да го постигне, затова се интересуваше лично от постиженията на колектива й. Според него старши инспектор Адачи се числеше към най-добрите служители.

— Навярно по езика на тялото — отбеляза Паяка. — Инспекторът е разгледал кадрите в увеличен вид и е обърнал внимание и на най-малките детайли. Стигнал е до извода, че е имало един водач и няколко подчинени. Било е лесно да различи водача, тъй като в контраст с него, подчинените са се движели по специфичен начин. Но нека да обобщя това. Тяхното поведение, изразяващо се в стойката им, жестовете и множество други малки знаци, е излъчвало респект. Издавало е естественото разделение, което стои в основата на обществото. Водачът е правел изключение.