— Ще имате подкрепа, Кацуда-сан — отвърна Шванберг. — Ще бъде уредено вие и вашите хора да бъдете на срещата вместо Фицдуейн, а ние ще се намесим в цялата операция отгоре. За всичко сме помислили; уреди за нощно виждане, снайпери, тежка огнева сила. Оня скапаняк Фумио няма шанс.
Кацуда се опита да си представи как се среща дискретно с Намака, докато ято хеликоптери реват отгоре, и стигна до заключението, че Шванберг е прекарал твърде много време на слънце във Виетнам.
— Хеликоптерите не са напълно дискретни — каза учтиво той.
Този път Шванберг направо подскочи развълнувано.
— Не хеликоптери, Кацуда-сан; ще използваме дирижабъла. Този гигантски скапан надут презерватив е част от пейзажа на града. Той си лети напред-назад и никой не му обръща и капка внимание. Ще прецакаме Фумио от височина. Блестящо!
Кацуда се взря изненадано в Шванберг. Явно този неприятен човек бе нещо много повече, отколкото предполагаха. Това наистина бе умна идея. Дори вдъхновена. Тогава му просветна откъде може да е дошла тя.
— А гайджин Фицдуейн? Къде ще бъде той, докато аз ликвидирам Фумио Намака?
— О, ще бъде на дирижабъла — отговори Шванберг. — Както ви обясних, той ще ни е нужен за примамка. Но когато с Фумио бъде свършено, Фицдуейн-сан ще катастрофира. Честно казано, ще бъде истинско удоволствие.
— Значи няма да има свидетели? — попита Кацуда.
Шванберг от самото начало имаше намерение да заснеме в близък кадър на видео убийството на Фумио от Кацуда. С колкото повече конци разполагаше, за да контролира своя нов куромаку, толкова по-добре.
— Никакви свидетели — отвърна гостът.
Кацуда се усмихна на себе си в тъмнината. Не беше трудно да се прочете истината между неискрените думи на Шванберг. Той вече замисляше подходящи действия. Може би беше дошло време за нещастен случай с отстъпника. Например да катастрофира или пък да падне отвисоко. Планът имаше интересни варианти.
— Вашето предложение има големи достойнства, Шванберг-сан — каза той. — А сега нека поговорим за подробностите.
— Подточка „а“, дявол да я вземе — започна Шванберг, като се наведе напред над подробната карта на къщата на Ходама и парченцата от счупените фигурки изхрущяха под краката му.
Кацуда изсъска.
Шванберг, както обикновено, когато бяха включени човешки чувства, не забеляза нищо.
Бърджин направи всичко възможно да пристигне незабелязано в стаята на Фицдуейн във „Феърмонт“. Русата перука и мустаците го правеха с десет години по-млад. Носеше скъп двуреден костюм и обувки марка „Гучи“, но върхът на всичко бе ролексът от злато и платина, инкрустиран с диаманти, и гривната-близнак на другата китка. Комбинацията беше толкова очебийна, че човекът почти не се забелязваше. Маншетите на ризата на Бърджин бяха скроени по-къси, за да подчертаят ефекта.
Фицдуейн измери посетителя с очи.
— Майк — каза сухо той, — наистина дрехите правят човека. Не е възможно да бъдеш разпознат. Изглеждаш така, сякаш управляваш южна банка и переш наркопари на Меделиновия картел. Вероятно си вече женен за трети път и тя е с тридесет години по-млада от теб. Ако не, то поне продуцираш порнографски филми.
Бърджин разпери ръце с престорена скромност и китките му проблеснаха на светлината. Фицдуейн му наля питие и двамата мъже седнаха в креслата от двете страни на ниската масичка. Щорите бяха пуснати и в стаята нямаше никаква електроника.
— Готово ли е всичко, Хюго? — попита Бърджин.
— Може да се каже — каза Фицдуейн. — Ловът ще се проведе в замисленото време и в пълен състав, както е планирано. Сега просто трябва да доизкусурим подробностите. Не искам ЦРУ да се разсърдят. Килмара и аз работим с вас твърде често, за да си любезничим.
Бърджин свали русата си перука и се почеса по главата.
— Гадни работи — каза той.
— Въшките много ги обичат — вметна услужливо Фицдуейн.
— Което отново ме кара да се сетя за Шванберг — каза Бърджин, отпи малко вино и погледна Фицдуейн право в очите. — От известно време дообмисляме този случай. По груба преценка изглежда, че той и приятелчетата му са задигнали, по един или друг начин, почти сто и двадесет милиона долара.
— И кой казва, че САЩ не могат да се наложат на японския пазар? — попита Фицдуейн. — А сега смятате да го арестувате и дадете под съд?
Бърджин изглеждаше засегнат.
— Наистина, Хюго — каза той, — не може да говориш сериозно.