Йошокава стоеше замислен. Инженерът и изобретателят в него бяха пробудени и омагьосани.
— Когато мисля за дирижабли — разсъждаваше той, — винаги се сещам за ужасната катастрофа в Хинденбург. Гледах един стар кинопреглед, когато бях момче. Беше наистина ужасно да видиш как огромният балон избухва в пламъци и изгаря всички онези хора вътре.
— Този инцидент не допринесе много за повишаване продажбите на дирижабли — сухо каза Фицдуейн. — Моите уважения, Йошокава-сан, но подобни истории ми влияят. Ако сте забравили, искам да ви напомня, че възнамерявам да летя с този тази вечер.
— О! — възкликна Йошокава. — Нямах това предвид!
Изглеждаше твърде разконцентриран. После си спомни нещо и добави:
— Говорех за миналото, Фицдуейн-сан. Сега дирижаблите са много по-безопасни.
— И аз се надявам това да е така, Йошокава-сан — каза Фицдуейн прямо. — Нямам желание да се подлагам на изпитание. Трябва да знаете това.
Откъм Паяка се чу странен шум. Йошокава погледна Фицдуейн, после Паяка. Накрая Паяка не можа да се сдържи и избухна в смях. Фицдуейн чуваше за втори път смеха на Паяка. Първия път бе в неговия замък в Ирландия. Беше едва преди няколко седмици, а сега му се струваше преди цяла вечност.
— Спри колата! — внезапно каза Шванберг.
Намираха се в района на Атсуджи, но до самия дирижабъл имаше около един километър.
— Все още не сме стигнали, Пол — каза Палмър, който караше колата.
— Спри проклетата кола веднага, смотаняк такъв! — изкрещя Шванберг.
Сепнат, Палмър закова крак върху спирачките и фордът, собственост на посолството, с рязко разтрисане спря. Той мълчаливо изчака. Шванберг не притежаваше добри обноски, но когато изпаднеше в подобно настроение, най-добре беше човек да мълчи с наведена надолу глава.
— Изключи проклетите фарове — замислено каза Шванберг. — Всичките.
Палмър угаси светлините.
Двамата мъже стояха в тъмнината, взирайки се през предното стъкло на колата. Пред себе си различиха на фона на тъмното небе силуета на дирижабъла. Прожекторите на летището осветяваха екипажа, който извършваше подготвителни работи. На фона на огромната, изпълнена с газ маса хората изглеждаха като джуджета.
Шванберг извади своя браунинг, зареди го и го прибра обратно в кобура. Хората са дяволски създания, но в живота има неща, на които можеш да разчиташ. Ако заредиш барабана на пистолета с деветмилиметрови патрони, тогава тя или той вече престават да бъдат проблем. Господ му бе свидетел, че го бе доказвал достатъчно често. Най-добре бе да се целиш отзад, във врата. Жертвата в такъв случай падаше като покосена със сатър.
— Наистина добър план, Пол — спокойно каза Палмър.
Шванберг се обърна към него с изкривено от ярост лице.
— Точно в това е проблемът, глупако — озъби му се той. — Това е страхотен план, който измисли онзи проклет ирландец. Какво ли друго е намислил?
Палмър бе виждал Шванберг в подобно състояние и преди.
Сякаш за момент го обсебваше единствено мисълта за собственото му оцеляване.
Случваше се да се впуснат в някаква операция и внезапно, поради някаква необяснима за Палмър причина, Шванберг спираше и се замисляше. Понякога продължаваше, сякаш нищо не се бе случило. В други случаи своеволно анулираше проекта. И винаги се оказваше, че е постъпил правилно. Това му даваше възможност дълго да е печеливш играч в тази опасна игра.
— Не смятам, че този път е измислил всичко докрай — успокоително каза Палмър. Изрече го просто така. Не беше съвсем сигурен в това, което каза, но имаше добри предчувствия за края на тази мисия и не се съмняваше нито за миг в способността на Шванберг да противодейства, ако нещата не тръгнеха на добре. Той искаше да лети с дирижабъла. Никога преди това не се беше качвал на такова нещо. Настроението на Шванберг внезапно се промени. Беше се притеснил, но сега отново бе самоуверен. Чък бе прав. Те контролираха положението.
— Да вървим! — нареди той. Палмър включи двигателя отново. Сега Шванберг се разсмя. — Не е измислил всичко докрай този път — повтори той. — Наистина си дяволски прав.
Палмър се разсмя с него, докато преминаваше към малкото разстояние, което ги делеше от дирижабъла.
Два часа по-късно, след многобройни проверки, повечето свързани с мисията, дирижабълът се отдели от стоянката, за която бе завързан, и пое по предназначението си.