— Много добре — отговори Фумио.
Лимузината бавно излезе от частния паркинг и след това излезе на улицата. Тъй като всяка минута бе важна те бяха изчакали в една безопасна къща само на три минути път от вилата на Ходама.
Само след пет минути, най-много десет, този проклет гайджин Фицдуейн, този убиец на неговия любим Кей щеше да е мъртъв. Дълбоко в себе си Фумио знаеше, че това отмъщение не би променило нещата и се чувстваше много нещастен. Каквото и да направеше или да се опиташе да направи, неговият забележителен по-голям брат нямаше да се съживи.
Мислите му го върнаха назад сред развалините на следвоенния Токио и онези весели дни, изпълнени с бедност, когато всичко, което имаха, бяха самите те и всеки следващ ден бе едно ново приключение. Когато пристигнаха пред вратите на Ходама, той се усмихваше на себе си.
Всички в дирижабъла бяха снабдени със слушалки, които в долната си част имаха миниатюрни микрофони. Фактически в самия дирижабъл условията бяха съвсем нормални за обикновено общуване, но използването на микрофон означаваше, че не бе необходимо да движиш главата си. Освен това публиката ти те чуваше със съвършена яснота.
Това бе важен детайл. Наблюдателите бяха изцяло съсредоточени в това, което ставаше долу. Те знаеха, че каквото й да предстоеше да се случи, вероятно щеше да е неочаквано, внезапно, дори смъртоносно и трябваше веднага да отреагират. Една десета от секундата можеше да разграничи живота от смъртта. Имаха си работа с много опасни хора.
Фицдуейн отговаряше за прицелването и стрелбата. Той наблюдаваше какво става на земята с помощта на специални жироскопично стабилизиращи, самонасочващи се полеви очила, с които можеше да се види обектът.
Диагоналът до градината долу бе почти 400 метра и това разстояние влизаше в обсега на левия ъгъл на мерника заедно с други обекти за прицел. Качеството на изображението бе изключително. Всъщност образите бяха приближени до 25 метра. Имаше приспособления за нощно наблюдение, но той не се нуждаеше от тях. Заобиколена от високи четири метра и половина стени, градината на Ходама бе ярко осветена. Ползата от тази осветеност бе двояка. Отгоре се виждаше съвсем ясно, но ако се погледнеше отдолу, светлината заслепяваше и дирижабълът не можеше да бъде открит.
Сега гондолата бе потънала в тъмнина. Това донесе облекчение на Фицдуейн, тъй като касапницата около него вече не се виждаше. Собствените му ръце и дрехи бяха покрити с кръв и въпреки че прозорците за наблюдение бяха отворени, той усещаше острата й миризма. За момент си спомни обезобразения труп на Майк Бърджин, но се опита да прогони ужасната гледка от главата си. Това беше тогава. Сега беше друго. Съсредоточи се върху сцената долу.
За щастие вторият пилот се оказа дяволски добър. След първоначалния шок при вида на остатъците от черепа на колегата му, които бяха размазани по плексигласа, инспекторът се бе съвзел и сега управляваше великолепно. От време на време имаше съвсем малка промяна във височината и разстоянието, дължаща се на нощния бриз, но, общо взето, дирижабълът поддържаше първоначалния си курс на обиколки около градината на Ходама, сякаш бе свързан с нея чрез невидимо въже.
Фицдуейн имаше пряка връзка с Паяка на земята. Сега наблюдаваше как Фумио пристига в градината на Ходама, слиза от лимузината си и заема позиция според уговорката. Фицдуейн се погрижи да го идентифицира. Имайки предвид какво беше запланувал, имаше основание да смята, че Фумио ще се опита да направи нещо. Инстинктът му подсказваше, че Фумио ще иска да участва лично, за да види убиеца на брат си унищожен.
Най-добре бе да е сигурен. Фицдуейн проучи внимателно ясно различимата накуцваща походка на Фумио, неговите очертания и бързо превключи инфрачервените лъчи, за да открие всяко евентуално замаскиране или друга подобна аномалия. Това бе малко вероятно.
— Фумио влезе и заема позиции — каза Фицдуейн по откритата радиостанция — Засега няма изненади.
Хората на Паяка наблюдаваха всички изходи, оставяйки Фицдуейн и неговите хора да съсредоточат действията си в градината.
— Лимузината на Кацуда трябва да пристигне след около 30 секунди — каза Паяка. — Някакви признаци за подкрепления за някого от тях? — попита Фицдуейн.
Сигурно щяха да пристигнат с коли или джипове с подкрепления, готови да се включат. И двамата мъже бяха винаги добре охранявани и в критични ситуации бяха дяволски хитри. Трудно му беше да повярва, че не бяха планирали нищо.