Щеше да бъде противоестествено. Хората на Паяка, които бяха обградили територията, все още не бяха съобщили за нищо подозрително.
Много странно.
Къде бяха Яибо? Какво възнамеряваше да прави Кацуда? Вероятно Шванберг знаеше, но едва ли щеше да каже нещо точно сега.
— Все още нищо — каза Паяка.
Той също беше объркан.
Поради наистина отблъскващия си външен вид Кацуда много рядко се появяваше, на публични места.
Той живееше в уединението на своя собствен свят, в тъмнината и сенките на собствените си творения. Този начин на живот не ограничаваше нито работата, нито амбициите му, но понякога изпитваше нужда от почивка. Освен чрез жените и смесените чувства, които изпитваше към тях поради обезобразеното си от изгаряне лице, той възприемаше външния свят и чрез филмите.
Гледаше филми до умопомрачение.
Филмите не се отвращаваха от външността му. Те представляваха пълно и лесно удоволствие. Филмите изпълняваха желанието му за бягство, стимулираха въображението му и предизвикваха в него чувство на драматизъм. Самият той смяташе, че ако животът му не бе имал такъв развой, би станал прочут актьор. Имаше приятен глас и добре координирани движения. Липсваше му само външният вид. Във филмите най-голям интерес за него представляваха специалните ефекти и по-точно специалният грим. Понякога резултатът на екрана бе толкова добър, че му се струваше, че в неговата ситуация също може да се помогне и, макар и за кратко време, да бъде нормален.
Той бе обучил един от водещите гримьори в Япония и дори го бе пратил в Холивуд, за да развие своите умения до степен на изкуство. Резултатите бяха окуражаващи, дори брилянтни, ако бе наблюдаван отдалеч, но при по-близък план винаги се забелязваше гримът. Това бе горчиво разочарование, но той упорстваше. Един ден, мислеше си Кацуда, те ще го възприемат. Не можеше да се отрече, че в областта на гримирането се забелязваше постоянен напредък.
За срещата с Фумио Намака не бе нужно да се гримира, но той се поддаде на чувството си за театралност. Това щеше да бъде напълно подходящ начин да ръководи последния акт в унищожаването на клана Намака. И самият начин на екзекуция, който той планираше, изискваше подобна театралност.
Преди десетилетия братята Намака Ходама бяха елиминирали семейството на Кацуда, като го бяха заключили и бяха подпалили къщата. Сега последният от рода Намака също щеше да изгори в пламъци.
Кацуда знаеше добре, че Фумио вероятно нямаше да се даде така лесно, така че посвети голяма част от времето си в предварителна подготовка. Бе проучвал няколко дни плана на вилата на Ходама и накрая откри неща, за които бе сигурен, че без съмнение щяха да гарантират изненада. Разбира се, неговите собствени приготовления щяха да бъдат в добавка към оръжейната подкрепа, която щеше да получи от Шванберг в дирижабъла.
Нищо не беше сигурно, но докато лимузината му приближаваше портите на къщата на Ходама, Кацуда бе уверен, както разумен мъж би бил при решителна стъпка, че неговите приготовления щяха да завършат с успех…
— Видя ли нещо? — попита Фицдуейн.
— Нищо — каза Чифуне, която бе изцяло погълната от работата си.
— Само камъчета — каза Лонсдейл, който усети лошото му настроение.
И Чифуне, и Лонсдейл бяха професионалисти и веднага щяха да докладват, ако имаше нещо нередно, но Фицдуейн изглеждаше прекалено напрегнат и това му личеше. В момента той не виждаше нищо друго, освен Фумио, който стоеше до градинската беседка, където бе уговорена срещата, и Кацуда, когото проверяваха и претърсваха до портата. Би трябвало досега да е открил нещо. Не можеше да си представи двамата да се срещнат, за да си говорят глупости. Той разполагаше с двама снайперисти — Лонсдейл и Чифуне, но тяхното полезрение бе силно ограничено, защото очите им бяха заковани към телескопичния мерник. Такъв бе оригиналният план и би се осъществил с Фицдуейн и Майк Бърджин, но сега се оказваше проблематичен, защото не им достигаха два чифта очи. Бе дошло време за промяна в плана.
Лонсдейл се бе прицелил, но Чифуне не бе готова още, а точно сега не бе много подходящо да разполагат с изключително добър снайперист, ако той няма в какво да се цели. По време на тренировките бе забелязал, че Чифуне е достатъчно бърза в прицелването, така че ако тя трябваше да се върне бързо в своя обсег на действие, това нямаше да бъде фатално. Чифуне не беше толкова добра с „Барет“-а като Ал, но бе дяволски добра в стрелбата от разстояние.